Вече пет месеца кабинетът на Пламен Орешарски упорито иска шанс да управлява, изтъквайки най-убедителния си аргумент – че искрено и чистосърдечно иска да „деГЕРБеризира” държавата. Или с други думи – иска да прокара заклеймената от Симеон Дянков социална политика в комбинация с мащабна реформа в силовия апарат на изпълнителната власт, превърнат от Цветан Цветанов в хайка за неудобни и неотчитащи се.
Именно промяната на облика на МВР бе и първото нещо, с което БСП и ДПС се заеха, след като се докопаха до властта, използвайки копчето за регистрация в пленарната зала на Волен Сидеров.
Идеите бяха много и все хубави – безконтролното подслушване се вади от правомощията на вътрешния министър, мракобесната ГДБОП се праща в ДАНС, мащабен план за реорганизация на работата в полицията минимизира предпоставките за корупция и вдига резултатите в борбата с тежката и битовата престъпност…
Така МВР трябваше да заприлича на едно малко по-безобидно политически министерство, което малко повече да се ангажира с основното си призвание – да пази реда и да разкрива престъпления. В потвърждение на курса към деполитизация бе и идеята на премиера Орешарски да няма силово вице, като предшествника си Бойко Борисов.
Да де, ама една по една тези стъпки към „деГЕРБеризация” на силовия сектор се оказаха поредната порция въздух под налягане. Какво се случи в действителност?
Още преди да изтече първият месец от мандата на новото правителство вътрешният министър Цветлин Йовчев бе предложен и безпроблемно избран от парламента за силов вицепремиер. Това автоматично обезмисли първите две идеи на настоящите управляващи. Пращането на подслушването в МВР далеч от ръцете на министъра – в новата Държавна агенция „Технически операции” (ДАТО), всъщност му го върна обратно, в качеството на вицепремиер.
Същото се случи и с пришиването на ГДБОП към възродената мегаагенция ДАНС – голямата гордост на бившия премиер и съавтор на настоящия кабинет Сергей Станишев. Бидейки вицепремиер, отговарящ за ресора „Сигурност”, Йовчев получи пълен достъп и до действията на тази служба (нищо, че самият той убедено твърди, че не е знаел нищо за скандалната разработка срещу бившия зам.-шеф на парламента Христо Бисеров).
Като добавим и факта, че за ръководители на ключовите ДАНС и ДАТО бяха назначени дългогодишните колеги и очевидно близки приятели на Йовчев – Владимир Писанчев и Цветан Китов*, независимостта на двете служби от силовия вицепремиер изглежда още по-имагинерна.
Успоредно с тази псевдореформа, Йовчев и главният секретар на МВР Светлозар Лазаров (също дошъл от ДАНС) започнаха да използват Специализираният отряд за борба с тероризма (СОБТ) за задачи, подобни на тези, за които бяха използвани „качулките” в ГДБОП – показни акции, демонстриращи волята на държавата да смачка престъпността. Баретите претърсваха хостели с имигранти в центъра на София, издирваха заподозрян за стрелба по полицаи, вървяха по следите на задържания за грабеж и опит за убийство на продавачка алжирец…
И така стигаме до последния компонент от сравнението ни между Йовчев и Цветанов – действията на охранителната полиция по време на неприятни за изпълнителната власт масови събития, каквито се явяват продължаващите вече пет месеца протести срещу кабинета.
Тук новият ръководител на МВР определено правеше доста по-добро впечатление от предшественика си – униформените носеха жилетки с надпис „Антиконфликт”, говореха си с хората, задържаха провокаторите, не гонеха протестъиращите, не им пречеха да блокират кръстовища, не ги обграждаха с размахващи палки кордони. През лятото. Това вече свърши.
Доброто впечатление от действията на полицията по време на протести започна да спада обратно пропорционално на увеличаващото се медийно присъствие на главния секретар Лазаров. За сравнение – през юли Йовчев дори не му даде думата по време на първата си пресконференция в МВР, през октомври и ноември Лазаров вече свиква свои брифинги пред входа на ведомството, „спира” заповеди на министъра си, докато той е САЩ и ръководи мащабната окупация на София от 1000 – 2000 полицаи, докато Йовчев е в Израел.
Последното, междудругото, много силно напомня на действията на Цветанов и неговия главен секретар Калин Георгиев, които в навечерието на оставката на Борисов, пазеха Паметника на Васил Левски с военни машини, предназначени за операции в Близкия изток и пустинята. Тогава обаче протестиращите бяха доста повече и по-агресивни от сегашните „ранобудни студенти”. Резултатът обаче бе един и същ – полицията направи неадекватна демонстрация на сила, което за пореден път натовари и без това негативния й облик.
А оттук до поредния скандал с подслушване – пътят е кратък. Показателен е чисто новият скандал с „опорните точки”, които парламентарният секретар на Йовчев – Тодор Пройчев, е пратил на депутатите от управляващото мнозинство, за да знаят как да манипулират общественото мнение за протестите и действията на полицията.
* Владимир Писанчев е добре известен на обществеността с дейния си принос към избухването на грандиозния скандал с подслушването на политици, бизнесмени и журналисти в рамките на водената от него разработка „Галерия” в края на мандата на тройната коалиция.
Цветан Китов не се радва на известността на Писанчев, но пък ръководи подслушването в ДАНС точно по времето, когато агенцията е разклатена от скандала „Мишо Бирата”, който взе главата на тогавашния й председател Цветлин Йовчев и той бе преквалифициран в съветник по сигурността на бившия премиер Бойко Борисов, а след това и в началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев.
