Видимо вдъхновена от медийния ефект на референдума за имиграцията, произведен в Швейцария през уикенда, лидерката на френската крайно-дясна партия „Национален фронт” Марин льо Пен е обявила подкрепата си за организирането на подобно допитване и във Франция. В интервю за френския икономически всекидневник Les Echos, тя заявява, че „хората имат право да контролират границите си”, „да ограничават напълно имиграцията”, „да решават на кого отварят” границите си. Льо Пен отправя призив към френските граждани да настояват за правото си на референдум по този въпрос и от нейната партия „Национален фронт” вече са инициирали интернет-петиция по въпроса.
При националното допитване за ограничаването на свободното движение на граждани на ЕС на територията на Швейцария в неделя, гражданите на алпийската страна
подкрепиха внесеното от крайно-дясната Швейцарска народна партия (SVP) предложение с 50,3 %. Европейските лидери критикуваха остро случилото се, изтъквайки, че резултатите от референдума практически анулират цялото споразумение на Берн с ЕС от 2002 г., защото засягат една от фундаменталните свободи на гражданите на Блока – свободното придвижване.
Полемиката е била започната от политик от традиционната десница във Франция – „Съюз за народно движение” – кметът на Ница Кристиан Естрози, който е в кампания за преизбирането му на поста. Влиятелният политик е заявил пред националната телевизия France 2 вчера, че „гледа положително на провеждането на подобен референдум във Франция”.
„След като предстоят европейски избори и проблемът е преди всичко на европейско ниво, заради Шенгенските правила, които са в ущърб на Франция, бих си представил че подобен въпрос може да бъде зададен на французите с референдум, в деня на европейските избори, 25 май”, заявява Естрози.
Предвид разгорещяването на кампанията за предстоящите във Франция местни избори темата за референдума е възможно бързо да се превърне във водеща в размяната на реплики между противостоящите политически лагери.
Управляващите социалисти са разпространили изявление, в което осъждат „идентичното предложение: референдум за имиграцията във Франция” направено от Кристиан Естрози и Марин льо Пен, посочвайки че традиционната десница, която „обикновено тича след” „Национален фронт” е „задминала крайната-десница”.
Със сигурност обаче прецедентът, създаден от Швейцария ще служи за модел и „острие на копието” в кампанията на голяма част от евро-скептични партии в Западна Европа. В края на 2013 г. крайно-десните от Франция и Холандия обявиха намеренията си да създадат предизборен съюз преди Евровота през май, който да продължи и след това в Европейския парламент.
Марин льо Пен и Герт Вилдерс обещаха да търсят подкрепа сред „единомислещи” партии в Австрия (където крайно-десните, „Партията на свободата”, са практически трета политическа сила, с 20 % от гласовете на последните парламентарни избори през 2013 г.), Великобритания (където Партията на независимостта на Найджъл Фарадж е във възход, измествайки либералите от третата позиция и активно привличащи електорат от консерваторите на премиера Камерън) и други. От сметките им категорично отпадаха гръцката „Златна зора“ и унгарската „Йобик“, а родните фашизоидни политически образувания доре не се споменаваха.
Крайно-десните и популистките партии, и движения са в подем по цялата територия на ЕС. Но докато в посоките Юг и Изток те са в повечето случаи опортюнисти и хитреци на дребно, жадни за 15-те си минути слава, в посоките Запад и Север те са с ясно формулирани разбирания, искания, и имат основата на утвърдени демократични процеси, които позволяват на избирателите ясно да казват „да” или „не”.
Облаците над общия европейски проект изглежда се сгъстяват, а мрачните предсказания, че Европейският съюз един ден ще стане жертва на собствените си идеи и ще се разпадне отвътре, започват да изглеждат напълно реални.
