подкрепиха внесеното от крайно-дясната Швейцарска народна партия (SVP) предложение с 50,3 %. Европейските лидери критикуваха остро случилото се, изтъквайки, че резултатите от референдума практически анулират цялото споразумение на Берн с ЕС от 2002 г., защото засягат една от фундаменталните свободи на гражданите на Блока – свободното придвижване.
Полемиката е била започната от политик от традиционната десница във Франция – „Съюз за народно движение” – кметът на Ница Кристиан Естрози, който е в кампания за преизбирането му на поста. Влиятелният политик е заявил пред националната телевизия France 2 вчера, че „гледа положително на провеждането на подобен референдум във Франция”.
„След като предстоят европейски избори и проблемът е преди всичко на европейско ниво, заради Шенгенските правила, които са в ущърб на Франция, бих си представил че подобен въпрос може да бъде зададен на французите с референдум, в деня на европейските избори, 25 май”, заявява Естрози.
Предвид разгорещяването на кампанията за предстоящите във Франция местни избори темата за референдума е възможно бързо да се превърне във водеща в размяната на реплики между противостоящите политически лагери.
Управляващите социалисти са разпространили изявление, в което осъждат „идентичното предложение: референдум за имиграцията във Франция” направено от Кристиан Естрози и Марин льо Пен, посочвайки че традиционната десница, която „обикновено тича след” „Национален фронт” е „задминала крайната-десница”.
Със сигурност обаче прецедентът, създаден от Швейцария ще служи за модел и „острие на копието” в кампанията на голяма част от евро-скептични партии в Западна Европа. В края на 2013 г. крайно-десните от Франция и Холандия обявиха намеренията си да създадат предизборен съюз преди Евровота през май, който да продължи и след това в Европейския парламент.
Марин льо Пен и Герт Вилдерс обещаха да търсят подкрепа сред „единомислещи” партии в Австрия (където крайно-десните, „Партията на свободата”, са практически трета политическа сила, с 20 % от гласовете на последните парламентарни избори през 2013 г.), Великобритания (където Партията на независимостта на Найджъл Фарадж е във възход, измествайки либералите от третата позиция и активно привличащи електорат от консерваторите на премиера Камерън) и други. От сметките им категорично отпадаха гръцката "Златна зора" и унгарската "Йобик", а родните фашизоидни политически образувания доре не се споменаваха.
Крайно-десните и популистките партии, и движения са в подем по цялата територия на ЕС. Но докато в посоките Юг и Изток те са в повечето случаи опортюнисти и хитреци на дребно, жадни за 15-те си минути слава, в посоките Запад и Север те са с ясно формулирани разбирания, искания, и имат основата на утвърдени демократични процеси, които позволяват на избирателите ясно да казват „да” или „не”.
Облаците над общия европейски проект изглежда се сгъстяват, а мрачните предсказания, че Европейският съюз един ден ще стане жертва на собствените си идеи и ще се разпадне отвътре, започват да изглеждат напълно реални.
