Двама от най-известните крайно-десни политици в Европа – Марин льо Пен, лидер на френския „Национален фронт” и Герт Вилдерс на холандската „Партия на свободата” обявиха на пресконференция в Хага снощи, че ще обединят усилията си в обща анти-имигрантска платформа за предстоящите избори за Европейски парламент през май 2014 г.
„Днес е исторически ден. Днес започва освобождаването от европейския елит, чудовището в Брюксел”, заяви Вилдерс пред претъпканата зала за пресконференции на холандския парламент . „Искаме сами да решаваме как ще контролираме границите си, парите си, икономиките си”, настоя още лидерът на холандските националисти.

„Нашите стари европейски нации са принудени да искат разрешение от Брюксел за всяко нещо, да представят бюджета си за одобрение от учителката, да се придържат към валута, която е доказано неефективно. Искаме да върнем свободата на народите си”, настоя от своя страна Марин льо Пен.

Двамата политици настояха, че съвместната им платформа ще се съсредоточи върху конкретни проблеми като икономиката и имиграцията, без да разгръща широкомащабна политическа доктрина.

Докато Герт Вилдерс досега не е бил кандидат за евродепутат, Марин льо Пен е член на Европейския парламент от 2004 г. Нейната партия нееднократно се е опитвала да сформира обща политическа група с други крайно-десни формирования, но досега неуспешно.

Съгласно правилника на Европарламента за създаването на политическа група, което дава достъп до допълнително финансиране от европейския бюджет и до по-влиятелни позиции в законодателното събрание, са необходими най-малко 25 евродепутата от най-малко седем държава членки.

Когато Сидеров и Тудор деляха Добруджа

Запознатите с европейската тематика си спомнят фиаското от 2007 г., когато европейските националисти създадоха групата „Идентичност, традиции, суверенитет”, която обединяваше представители от Италия до България, през Румъния и просъществува около три месеца. Мнозина наблюдатели коментираха тогава, че родният Волен Сидеров и румънският Корнелиу Вадим Тудор с идентичните си предизборни платформи, ще имат много сериозен проблем в един момент, когато се наложи да се разберат как ще делят Северна/Южна Добруджа.

До това не се стигна благодарение на Алесандра Мусолини, внучката на италианския диктатор, която много набързо определи всички румънци като „родени престъпници”, в резултат на което северните съседи напуснаха групата обидени и фракцията се разпадна.

Сега обаче тактиката на „старите” европейски националисти, чиито реторики последните години нерядко бяха негативни спрямо членството на България в ЕС, е много по-различна.

Вилдерс и Льо Пен вече са влезли в контакт с австрийската „Партия на свободата”, която получи над 20 % подкрепа на парламентарните избори през септември, но категорично ще стоят настрана от гръцката „Златна зора” и унгарската „Йобик”.

Холандският националист обяви вчера, че се надява да привлече към идеята и друг голям почитател на източното разширяване на ЕС – Найджъл Фарадж – чиято „Партия на независимостта” защитава излизането на Великобритания от ЕС, а мнозина наблюдатели смятат, че ще получи високи резултати на вота през май догодина.

„Тъмна Индия”

„Атака” не само не влиза в плановете на „старите националисти”, но дори и не се споменава като съществуваща политическа партия

Цялата тази стратегия предполага връщане към една концепция, че Европа свършва до Виена и оттам нататък е „тъмна Индия”.

Неприятната тенденция продължава с факта, че според последните европейски социологически проучвания, крайно-десните ще имат близо 30 % присъствие в Европарламента след изборите през май 2014 г., Само „Национален фронт” на Льо Пен се очаква да получи 24 % подкрепа от избирателите на вота.

У нас последните стъгмистики на социолозите дават между 2 и 3 на сто подкрепа за „Атака” при предсрочни избори, което предполага и подобен резултат на Евровота през май.

Налага се следната констатация:

Така или иначе никой разумен човек не е очаквал точно „Атака” да се превърне в защитник на българските национални интереси. Актуалното родно политическо статукво е дискредитирано до краен предел. Както се оказа за седем години членство в ЕС в нашата държава все никой не разбира как функционира Блока (за справка – драмата около програма „Околна среда”). Настъпилата криза в страната с бежанците от войната в Сирия демонстрира до каква степен политиците, медиите и част от обществеността са загубили елементарно чувство за човечност.

Ние, (България), само зрители ли ще бъдем в Европейския съюз?