Срещата на върха ЕС-Русия, която се проведе вчера в Брюксел, беше обявена от наблюдателите като най-безрезултатната от всички провеждани досега. С изключение на „съвместно изявление за борбата с тероризма” и „призив за интензивно сътрудничество в рамките на ООН и други многостранни форуми”, друг съвместен документ на форума не беше приет.
Ситуацията в Украйна беше сред доминиращите теми на разговорите, след като през ноември президентът Виктор Янукович се отказа в последния момент от подписване на споразумение за асоцииране с ЕС, в полза на заздравяване на връзките с Русия, а буквално в деня на срещата на върха украинската опозиция успя да се пребори за оставката на премиера Азаров.
Позициите на Москва и Брюксел за перспективите пред Украйна, възможностите й за интеграция към един или друг икономически блок, и изход от политическата криза се различават противоположно, но това не е попречило на „максимално откровения” диалог, проведен между Владимир Путин и европейските лидери, по думите на руския президент.
Председателят на Еврокомисията Жозе Барозу подчерта по време на пресконференцията след разговорите, че между двете страни не са настъпили допълнителни противоречия, което беше подкрепено и от руския държавен глава.
Едновременно с това основните различия очевидно не са били преодолени, което ще остане за следващата среща на върха след най-малко шест месеца.
Според Владимир Путин по въпроса за Украйна най-големите разминавания между Брюксел и Москва са по въпроса за програмата „Източно партньорство”, която предвижда интегрирането в ЕС на шест бивши съветски републики (Беларус, Украйна, Молдова, Грузия, Армения, Азербайджан).
По време на изказването си председателят на ЕК Жозе Барозу отправи призив за промяна на възприятията в отношенията между ЕС и Русия, и се обяви против „манталитета на противопоставяне на един блок срещу друг”.
„Русия е заинтересована от стабилността и процъфтяването на нашите съседи, с цел създаването на единна Европа със съвместни усилия”, подчерта в изказването си руският президент, докато Жозе Барозу говори за необходимостта Украйна да „премине от избор по необходимост, към свободен избор”.
В отговор на въпрос от залата, дали кредитът от 15 млрд. долара, който Москва отпусна на Киев в края на ноември, точно преди отказа от споразумението с ЕС, ще остане в сила и с възможното идване на власт на опозицията в Украйна, Владимир Путин настоя, че средствата са били „отпуснати на народа, не на правителството”.
Държавният глава на Русия подчерта още, че Москва не възнамерява да се намесва във вътрешните работи на Украйна, защото „Киев не се нуждае от посредници”, въпреки изразената по-рано този месец готовност на руските власти да спомогнат за „мирното уреждане на конфликта”.
Едновременно с това решението за отпускане на кредита на украинските власти е бил отпуснат на базата на „прагматични съображения”, заяви още Владимир Путин.
Руският президент изрази готовността на Москва да продължи преговорите с властите в Киев, независимо дали правителството ще бъде оглавено от опозицията.
Според експерти и наблюдатели обаче, в резултат на натрупаните вече задължения на Украйна (в частност за руски природен газ) и продължаващата политическа нестабилност, икономическия колапс на страната, неизбежната девалвацията на местната валута и масова имиграция в резултат на това, са просто въпрос на време.
Заключението, което се налага от срещата ЕС-Русия е, че въпреки привидния мощен дипломатически форсаж, който Брюксел демонстрира, изпращайки вчера Върховният представител по външните отношения Катрин Аштън в Киев за разговори с властите и опозицията, Европейският съюз ще продължава да води привидно балансирана политика в отношенията си с Москва, особено по въпросите за Източното партньорство.
Перспективите, които създава Украйна като пазар са изключително важни както за Русия с огромния си търговски дефицит, така и за ЕС с необходимостта от трайно икономическо възстановяване и ръст.
Топката привидно остава в ръцете на украинските власти и опозиция, от които зависи да намерят правилния баланс в отношенията си с ЕС и Русия, без да доведат страната до пълна икономическа разруха междувременно.
