Опънатите вече до краен предел отношения между Китай и Япония трябваше да понесат още един удар в края на миналата седмица, след изненадващи мащабни японски военноморски учения в западния Тих океан, където двете страни са в продължителен териториален спор за необитаем островен архипелаг.
Преди година, решението на Токио да закупи трите острова в Източно китайско море предизвика масови протести и бойкот на японски стоки на цялата територия на Китай. Териториалният спор продължава и до днес и сега
двете страни говорят за прекъсване на отношенията заради военно учение.
Растящата мощ на Китай и имперското наследство на Япония, както и възхода на националистическите страсти в двете страни, играят най-сериозна роля в разпадащите се отношения.
Спорът за територията се задълбочава заплашително и двете страни насочиха бойни самолети и патрулни кораби, за да изтласкват една към друга морската граница.
Това смятат наблюдателите на телевизия Al Jazeera, които засягат темата в широк дебат, в който участват академици и независими експерти, сред които Андрю Люнг който смята, „растящата национална мощ, в случая на Китай и опитите за възстановяване на национална мощ, в този Япония,” са основната причина напрежението да изглежда че наближава точката на кипене.
„От огромно значение (бел. ред. – за ситуацията) е решението на Америка „да се обърне към Азия”. Америка актуално се опитва да пренасочи военните си капацитети по цял свят към Азия. По този начин тази политика взема формата на тесни военни контакти със съседите на Китай, както и подсилването на различни бази в Япония. И разбира се Южно китайско море не е просто териториален спор за Пекин. Той е много важен канал за природни ресурси – самата кръв на Китай” настоява Люнг.
„В допълнение, Япония никога не е предприела необходимото за военните си престъпления. Япония не е признала престъпленията за „жените за удобство” (бел. ред. – жените принудително затваряни в лагери за проститутки през Втората световна война), както и продължава да отдава държавни почести на светилището „Язукуни” – където са положени тленните останки на най-различни военнопрестъпници. Представете си, все едно Германия да родължава да възхвалява Хитлер, как ще реагират съседите,” пита риторично експертът.
Министър-председателят на Япония Шиндзо Абе заяви открито, че страната му възнамерява да е по-решителна спрямо Китай и се обърна към въоръжените сили с призив „да се откажат от мисълта, че наличието на сили за отбрана е достатъчно”, за да откаже потенциален враг да нападне.
Китай от своя страна предупреди, че всеки обстрел срещу неговите безпилотни самолети ще бъде приет като „провокация, дори военен акт”.
До къде може да стигне тази реторика
Според Саймън Шен от Китайския университет в Хонконг и „двете страни много внимателно преценяват” постъпките си.
„Искат да привлекат внимание. Искат обществеността да знае, че всяка страна прави най-доброто за народа си.”
Предишните сблъсъци около принадлежността на островите, известни като Диаою в Китай и Сенкаку в Япония, винаги са разпалвали духовете и от двете страни и са работили в интерес на вътрешната политика.
Специалният пратеник на Al Jazeera за Южна Азия Роб Макбрайд смята, че все по-твърдата позицията на Китай и възраждащият се национализъм на японския премиер Шиндзо Абе правят идеята на този конфликт очевидна: военният сблъсък изглежда малко вероятен, така че и двете страни са готови да ескалират „войната на думи”, защото могат да го правят безнаказано.
Наблюдателите смятат, че както и в миналото, икономическите реалности ще имат отрезвяващ ефект на конфликта.
„Бизнес-общностите и от двете страни искат да упражнят натиск върху правителството си, да действа по-рационално и е напълно допустимо правителствата да се вслушат в тях”, обяснява Саймън Шен.
Едновременно с това китайският президент Си Дзинпин е подложен и на засилващ се натиск от страна на някои по-крайни членове на китайското правителство.
„Има хора в управлението на Китай, които бих нарекъл хард-лайнери, по-авантюристични висши военни, които са готови да поемат повече рискове, отколкото в миналото”, смята професор Жан-Пиер Кабестан от Хонконгския баптистки университет.
„Но насреща стои един неотстъпчив Шиндзо Абе и всеки знае опасността от военна конфронтация, предизвикана по невнимание. Това ще тласне диспута в крайности, в които никой не иска да отива, изходът от които е непредвидим.”
Балансиращият акт на САЩ
САЩ имат цяла серия причини да се опитат да успокоят конфликта между Япония и Китай. Президентът Обама говори многократно за обръщането към Азия, политика насочена към съживяване на американското военно и икономическо влияние в региона.
И въпреки тревогите от растящото китайско влияние, САЩ са все повече икономически зависими от азиатската свръхсила. От друга страта Вашингтон има ангажимент да защитава Япония срещу външна агресия – споразумение, подписно преди десетилетия.
„САЩ се намират в много деликатен баланс, но за сметка на това сценарият стана много интересен, след като Барак Обама беше избран за президент. Смятам, че в Япония съществува усещането, САЩ вече не обръщат достатъчно внимание на Япония. Определено Япония не чувства същата връзка с тази (американска) администрация, както с предишните”, смята Тина Бърет, преподавател по политология в японския клон на Университет Темпъл.
„За пример, когато премиера Шиндзо Абе се върна на власт през декември 2012 г., президентът Обама го помоли да почака един месец, преди да дойде да го посети в САЩ. Също така по време на срещата на върха на Г-20 в Санкт Петербург тази година, премиерът Абе не успя да проведе двустранна среща с американския президент, въпреки че в програмата на Обама имаше място за среща със Си Дзинпин от Китай”, казва още Тина Бърет.
Според политическия анализатор на Източна Азия и автор на книгата „Предстоящият крах на Китай” Гордън Чанг Пекин „се опитва да заграби територия от цяла дъга от нациите, от Индия на юг, до Южна Корея на север и това естествено предизвиква националистическите духове в съответните държави”.
„Мао Дзедун, който беше много силен лидер, практически имаше много добри отношения с Япония, но от това което виждаме напоследък, особено от Зиян Зъмин, Ху Дзинтао и сега Си Дзинпин, става въпрос за слаби лидери, които се връщат назад към национализма, за да подсилват легитимността на Комунистическата партия. Важно е да се знае, че тези острови са били контролирани от Япония от десетилетия, но Китай се опитва да наруши статуквото като изпраща корабите си в японски води … Това е враждебно и агресивно и затова предизвиква реакция в Япония”, смята Гордън Чанг.
Въпросът дали актуалната ситуация е прелюдия към сблъсък на Тихоокеанските империи остава отворен, изтъкват в заключение наблюдателите на Al Jazeera.
