Изненадващото превземане на иракските градове Фалуджа и Рамади (бел. ред. – 2 януари) от бойци на свързана с терористичната мрежа „Ал Кайда” групировка отново събуди дебата дали САЩ трябваше да оставят свой въоръжен контингент в Ирак. Този аргумент служи единствено да прикрие първичния грях на американското изтегляне от страната преди две години: отказът на Вашингтон да осигури на Багдад изтребители „Ф-16” и щурмови хеликоптери „Апачи”, които със сигурност щяха да са решаващи в битката за възстановянето на контрола върху двата града.
С тези думи започва коментарът на международните наблюдатели от престижното американско издание Foreign Policy Йочи Дризен и Джон Хъдсън за сложната ситуация около рязкото покачване на религиозното напрежение в Ирак,
подкрепено от присъствието на екстремистката групировка „Ислямска държава в Ирак и Леванта”, която допреди седмици се сражаваше в Сирия срещу режима на Башар Асад.
Иракската армия е обкръжила Фалуджа, (бел. ред – бившият бастион на сунитската съпротива срещу американската инвазия в Ирак при щурма на който, май-декември 2004 г., армията на САЩ понесе най-големите си загуби от войната във Виетнам дотогава), със сухопътни и бронирани подразделения. Премиерът на страната Нури ал-Малики обяви още в понеделник, че е готов да заповяда пълномащабен щурм срещу града, ако местните сунитски племена не прогонят екстремистите от „Ал Кайда”. При разговор в Белия дом, високопоставен ирански военен представител, генерал Мохамед Хейязи е заявил, че Техеран има готовността да предостави на Багдад въоръжение и военни инструктори, за да помогнат в предстоящите седмици на улична партизанска война.
Бивши и настоящи официални представители на САЩ казват, че „Ф-16” и „Апачи” ще променят ситуацията на място, давайки на иракските командващи способността да унищожат цели на „Ал Кайда” от въздуха и да възпрепятстват подкрепления да достигнат до градовете. Багдад оказва от години натиск над Конгреса и Белия дом за разрешение да закупи десетки от летателните апарати. Досега обаче Вашингтон казва не.
„Отвъд късогледството е”, заяви високопоставен американски военен представител с няколко мисии в Ирак в интервю. „Военновъздушното превъзходството може да е ключа към победата и вредим на интересите си, като оставяме иракската армия да се справя със ситуацията само със сухопътни сили.”
Тревогите на Вашингтон
Причината Ирак да не е получил самолети и хеликоптери се корени в това, че някой високопоставени законодатели просто не се доверяват на ал-Малики, че ще ги използва единствено срещу „Ал Кайда” и други групировки. Противниците на сделката в Конгреса се тревожат, че иракският премиер може да реши някой ден да ги използва срещу вътрешните си врагове от размирното сунитско малцинство. Администрацията на Обама подкрепя искането на Ирак за „Апачи”, но силни членове на Конгреса досега отказват да разрешат сделката да бъде завършена.
Foreign Policy посочва в продължение, че по време на вчерашните брифинги във Вашингтон, говорител на председателя на комисията по външна политика на Сената на САЩ Робърт Мендез е отказал на коментира въпроса дали е възможно сегашната ситуация в Ирак да накара сенатора, който досега е блокирал сделката, да отстъпи за продажбата на хеликоптери „Апачи” на Багдад. Междувременно говорителка на Белия дом, Бернаден Миан, е подчертала, че Багдад все още се надява да закупи апарати „Апачи”, „за да увеличи възможностите си за противопоставяне на терористични заплахи”.
„Администрацията подкрепя това и работим с Конгреса, за да осигурим допълнително военно оборудване за Ирак в тези усилия”, е допълнила тя.
Глас в пустиня
Въпреки това продължаващият отказ на САЩ да предостави изтребители и щурмови хеликоптери на Ирак означава,че военновъздушните сили на страната съществуват само на книга, коментират наблюдателите на Foreign Policy. След като беше загърбен от Вашингтон, Багдад се обърна към Москва и подписа споразумение за доставка на десетки руски хеликоптери „Ми-35”, но повечето от тях няма да пристигнат в Ирак преди следващата година. За момента Ирак разчита предимно на витлови апарати „Чесна”, част от които са оборудвани от Багдад с американски ракети „Хелфайър”, но самолетите изглеждат по-подходящи за частни летища в САЩ, отколкото за използване във военни зони.
Правителството на ал-Малики отчаяно се опитва да подобри арсенала си и Багдад подписа споразумение през 2011 г. за 18 изтребителя „Ф-16”, както и друго през 2012 г. за още 18 апарата. Нито един от самолетите не е бил доставен, въпреки че Държавният департамент твърди, че първите „Ф-16” трябва да пристигнат в Ирак тази есен, близо три години след подписването на първата сделка.
Багдад също така иска десетки щурмови хеликоптери „Апачи”, които могат да носят както ракети „Хелфайър”, така и автоматични оръдия. Високопоставеният военен представител заяви, че летателният апарат ще позволи на иракската армия да извършва относително точни атаки, които биха могли да цели на „Ал Кайда” във Фалуджа, без да нанасят значителни щети сред цивилното население. Ирак натиска за „Апачи” от години, но все още не е получил нито един.
Ал-Малики използва визитата си през октомври във Вашингтон да поиска от Белия дом да окаже натиск над Конгреса, но се забелязва раздвижване в тази посока, коментира в заключение Foreign Policy. Това може да се промени с падането на Фалуджа под контрола на „Ал Кайда”. Критиците на ал-Малики се тревожат от неговото отношение към сунитите, както и от близките му отношения с Иран, но мнозина законодатели (бел. ред. – американски) са много по-притеснени от възможността големи територии в Ирак да попаднат под контрола на екстремистите. Това означава, че може и да му дадат „Апачи”-те, които иска от години Иракският премиер е изправен пред тежка сухопътна битка във Фалуджа и Рамади. Във Вашингтон вълната може бързо да се обърне, завършва американското издание.
„Жилото” припомня:
Фалуджа се оказа най-сериозния трън в петата за американското командване в Ирак, месеци след като президентът на САЩ Джордж Буш обяви края на военните действия в началото на май 2003 г.
Градът остава сравнително тих в сравнение с другите части на страната до 31 март 2004, когато американски конвой с четирима наемни войници, извършващи доставка на храна до база в района, са атакувани и убити в близост до моста над река Ефрат. След нападението телата на четиримата са запалени, влачени из градските улици и накрая провесени от самия мост.
Пет дни по-късно американската армия започва мащабна офанзива срещу позициите на „Ал Кайда” и иракската съпротива в града. Над 2 200 военни в продължение на един месец водят неуспешна битка с близо 2 500 въоръжени екстремисти, подкрепяни от малкото цивилни останали в рамките на града. Американската авиация унищожава цели квартали, но в крайна сметка на 1 май коалиционните сили се изтеглят и оставят битката в ръцете на новосформирана бригада на Националната армия на Ирак. Същата бригада само седмици по-късно предава всичките си оръжия именно на сунитските екстремисти, окупирали Фалуджа.
След тези събития е очевидна нуждата от повторна офанзива, която става факт на 7 ноември същата година. Битката продължава почти до края на декември, но САЩ и техните съюзници успяват да прочистят града от вражески елементи. При сраженията загиват почти 100 американски военнослужещи и над 800 цивилни граждани. Жертвите сред екстремистите не са известни с точност, но се предполага, че са най-малко 1 500. В кампанията вземат участие над 9 000 американски военни, подкрепени от 2 000 иракчани и 850 англичани.
Големи части от Фалуджа са напълно разрушени и са нужни години, за да се възстановят дори част от материалните щети. По неофициални данни напълно унищожени са 65 джамии, 60 училища и над 9 000 къщи. През 2009 населението на града все още е под 300 000, едва 60% от нивото преди началото на войната. Наличието на сърдечни и други дефекти при новородени деца 6 години след края на втората битка е 13 пъти над допустимите норми, в следствие на огромните количества бомби с бял фосфор, използвани от американската авиация.
