„Ако правителството на Орешарски застава зад нелегитимната власт в Украйна, то трябва да си тръгне незабавно“, закани се Волен Сидеров в предаването „Панорама“. Отдавна никой не приема сериозно заплахите на лидера на „Атака“, но този път поръчката е възможно да идва от голямата северна страна. Парламентарната група на националистите продължава да крепи кворума в парламента и практически може да събори кабинета на БСП и ДПС, когато им хрумне.
Елементарният анализ показва, че екипът на Пламен Орешарски успя за девет месеца на власт да торпилира стратегически инфраструктурни проекти на Кремъл за десетки милиарди и същевременно ловко да обслужи тези на Вашингтон.
БелеНЕ
На първо място, партията на Станишев не си мръдна пръста за размразяването на АЕЦ „Белене“, въпреки спечеления преди година референдум и предизборните обещания за ударно строителство на Втора атомна.
Проектът в Белене се оценява от различните източници на 14-22 млрд евро. С идването си на власт БСП с половин уста обеща да размрази и нефтопровода „Бургас – Александропулис“, блокиран през 2011 г. от кабинета на Бойко Борисов след поредица местни референдуми по Черноморието и съмнения за неговата рентабилност. Естествено, последва гробно мълчание.
Към 285-километровия петролопровод за 1,1 млрд. евро отношението е като към покойник – или добро, или нищо.
Вместо това през ноември ненадейно икономическият министър Драгомир Стойнев кацна в щатите и за един час хареса и си избра реактор АР-1000 на американско-японската компания „Уестингхаус“, който да си монтира на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Стойнев обеща на промоция да купи и втори реактор, а правителството тихомълком започна процедура за ядрените мощности, които ще ни струват 3,5-4 млрд. долара парчето.
Извънредно необичайно е министър да пазарува атомен реактор за няколко милиарда за по-кратко време, отколкото е избирал рокля за жена си от вашингонски бутик. Подобни харчове при посещенията си в САЩ правят единствено саудитските и катарски петролни шейхове, които купуват на кило изтребители за десетки милиарди.
Като бонус Драгомир Стойнев обеща да уреди „Дженерал Електрик“ да построи два блока на площадката на „Марица Изток 2“. Тъне мъгла колко милиарда ще струва начинанието, но е очевиден дълбокият реверанс пред американските икономически интереси. Мнозина се чудят защо министрите на Станишев и Местан се втурнаха като шугави да купуват американски реактори все едно са бонбони за жълти стотинки.
Най-достъпното обяснение е, че БСП и ДПС помислиха, че Барак Обама е един от двигателите на протестите срещу правителството, след като някои най-видните протестиращи неправителствени организации и медии, се спонсорират от фондове зад океана.
Пресъхването на „Южен поток“
Вчера европейският комисар по енергийните въпроси Гюнтер Йотингер внимателно постави капака на ковчега на газопровода „Южен поток“. Той обяви в Дъблин, че ЕС ще замрази преговорите между Русия и Европа.
Кризата в Украйна, която всеки момент може да прерасне във военен сблъсък между Москва и Киев, обтегна до невиждана степен отношенията между геополитическите играчи. След окупацията на Крим Европа заплаши с икономически санкции Русия, а щатите направо тръгнаха да въвеждат ответни мерки. Официално се изясни, че банкерите в Лондонското сити нямат намерение да се разделят с мисълта за парите на руските олигарси, както и Франция няма да се откаже от крупната доставка на военни корвети „Мистрал“ за Русия.
Жертва на противопоставянето в кримската криза пада засега само „Южен поток“, при това окончателно, тъй като се превръща в дългосрочен залог в гео-политическата битка за Украйна. Предвиждаше се тръбата на „Газпром” да мине по дъното на Черно море и през териториите на България, Сърбия, Гърция, Унгария, Словения, Хърватия, Италия и Австрия.
Морската част от газопровода струва 10 млрд. евро, а сухоземната – 6 млрд. евро. Построяването на българската част е предвидено да излезе около 3,5 млрд. лева. Според прогнозите на изследователски центрове вносът на природен газ в Европа ще достигне 80 млн. куб. годишно през 2020 г. и ще надхвърли 140 млн. куб. м. през 2030 г.
Разчетите сочат, че по „Южен поток” ще се доставят 63 млн. куб.м. годишно, като горивото трябваше да потече в края на 2015 г. През есента Европейската комисия разкритикува остро предварителното споразумението за строежа на тръбата между „Българския енергиен холдинг” и „Газпром”, като противоречащо на третия енергиен пакет на ЕС.
В отговор икономическият министър Драгомир Стойнев изтича в Брюксел и предаде пълномощно на комисаря Йотингер, с което България предоставя своите прерогативи по проекта на Брюксел. По този начин правителството се отказа от суверенитета и дадените по конституция правомощия и остави българския интерес да виси на тънък косъм в Брюксел.
Практически София остана с вързани ръце в многонационалните преговори по „Южен поток”, и особено в най-важните отношения с Русия. Мнозина анализатори веднага предупредиха, че тръбата под Черно море ще бъде първата голяма жертва на новата студена война между Запада и Русия.
Концепцията на „Южен поток” е да заобиколи вражеска Украйна и да лиши Киев от един от малкото инструменти за извиване на ръцете на Москва. Днес през газопроводите на украинска територия тече 80 процента от руския газ за Европа. Спирането на доставките по тези трасета през зимата на 2009 г. предизвика енергийна криза в редица страни от Централна и Източна Европа. В същото време запасите на природен газ в Северно море полека се изчерпват и Старият континент ще изпитва все по-силна зависимост от синьото гориво на чичко Путин.
Интересно е, че в масовото съзнание правителството на БСП и ДПС се е утвърдило като върло русофилско и играещо по свирката на Кремъл. Фактите обаче показват, че то се държи възможно най-антируски и на няколко пъти удари през пръстите Владимир Путин, който бе посегнал да вземе гушне за милиарди и гради инфраструктурни енергийни обекти, които биха разширили влиянието и инструментариума на тръбопроводната руска империя.
Сбогом на МиГ-овете
Правителството на Орешарски излъга Владимир Владимирович Путин и за друга крупна сделка – обещаната модернизация на българските МиГ-29 по натовски стандарт. На 27 февруари военният министър Ангел Найденов и секретарят по отбраната на САЩ Чък Хайгел си стиснаха ръцете в Брюксел след срещата на НАТО. Найденов бодро съобщи, че България трябва да закупи нови изтребители.
„За нас е изключително важно тази година да изберем между възможностите да поддържаме наличните машини или да бъде взет нов тип самолет. Според мен трябва да открием процедурата за нов изтребител“, заяви Ангел Найденов, цитиран от БТА.
За закупуване на самолети в държавния бюджет за тази година са предвидени 700 млн. лв. Това означава, че страната ни ще се откаже от модернизацията на наличните руски машини, която би осигурила сериозни приходи в посока Москва. Както е известно, в момента нашите ВВС имат на въоръжение 11 МИГ-29 и 14 Су-25, годни за военни полети. Всички модификации на МиГ-21, МиГ-23 и Су-22 бяха нарязани на скрап или разпродадени.
Българските изтребители и щурмови самолети не са снабдени с радио-електронна техника по стандартите на НАТО и най-вече със системата за разпознаване „свой – чужд“. Поради тази причина родните МиГ-ове не могат да провеждат съвместни военни операции с братските армии от ЕС и НАТО. По време на съвместните военно-въздушни учения у нас с американски и израелски самолети при симулация на война българските машини играят ролята на ВВС на Сирия, Иран и Русия.
Дилемата дали да се модернизират по натовски образец налични МиГ-ове или да се купят нови самолети датира от 2000 г. насам. Постъпвали са предложения от редица оръжейни компании по света, а спорът между различните лобита блокира трайно процеса.
При ГЕРБ се разглеждаха няколко варианта: нови самолети „Грипен“ от Швеция; употребявани „Еврофайтър Тайфун Транш 1“ от Италия; употребявани Ф-16 МЛУ от Португалия – с цялостен логистичен пакет от САЩ. След срещата на Ангел Найденов с шефа на Пентагона вероятно везните ще натежат в полза на рециклираните F-16, които ще ни излязат около 50 млн. долара парчето. Българските ВВС трябва да приемат на въоръжение поне 12 бройки, за да можем да летим редом с другите армии поне с една ескадрила.
US-троянски кон
