След като загуби контрол над Крим, подложеното на натиск украинско правителство в Киев се обърна към олигарсите в опит да успокои отцепническите настроения в про-руския изток. Но назначаването на олигарсите на позиции в политическа власт не беше посрещнато добре във всички области и определено не от протестиращите, които се надяваха че свалянето на президента Виктор Янукович миналия месец, ще даде началото на нова ера. Това пишат в уикенд изданието на британския вестник The Observer наблюдателите Хариет Салем и Людмила Макарова.
След дни на безредици, включително про-руски митинги и превземането на парламентарната сграда в Донецк от поддръжници на Москва, регионът

изглежда привидно да се успокоява. Про-руските окупатори бяха изведени от административната сграда и по заповед на новоназначения регионален губернатор и 16-ти по богатство мъж в Украйна, Серхий Тарута (на снимката), беше арестуван лидерът им Павел Губарев.

Допълнителен знак, че ситуацията на изток се стабилизира, е планираното да уикенда посещение в Донецк на опозиционния лидер Витали Кличко. „Хората тук уважават властта, олигарсите са богати, добре познати и уважавани. Виждат се като гаранти за стабилност”, разказва местният журналист Денис Ткаченко.

Но за активистите от протестите на „Евромайдан”-а или площад „Независимост”, поставянето на бизнесмени на властови позиции може и да не това, за което са мечтали. „Това е най-противоречивата постъпка на новото правителство – много рискован гамбит”, казва Серхий Лешченко, заместник-главен редактор на „Украинска Правда” и разследващ журналист, посветил десетилетия в анализ на украинския бизнес и политически елит.

Политическите анализатори казват, че уязвимото неустойчиво правителство, подложено на атака от Москва, може и да не разполага с друг възможен ход. „Тези които си мислеха, че има алтернатива не са били реалисти. Сега Партията на регионите (на сваления президент Виктор Янукович) наистина я няма, и олигарсите са единствените актьори с потенциал да стабилизират този регион”, казва Адам Суейн, експерт по икономическа география в Университета в Нотингам, базиран в Донецк от над 20 години.

Мнозина от украинските олигарси са елитарен клуб от около дузина милиардери, натрупали богатството си след разпадането на Съветския съюз. Богат на природни ресурси, изтокът на Украйна се превръща в бойно поле за влияние, докато новите предприемачи си съперничат за установяването на контрол и собственост върху разработени фабрики и мини за добив на въглища и стомана.

Много се променило оттогава. Инвестициите на олигарсите са подхранили значително регионалната икономика. „Донецк днес е неразпознаваем, в сравнение с първото ми посещение през 1990-те”, разказва Суейн. „Инфраструктурата и стандарта на живот са се подобрили значително. Олигарсите са спечели уважение за ролята си в това.”

И ако олигарсите са се възползвали от политическия хаос в Украйна последните две десетилетия, сега имат сериозен интерес от гарантиране на стабилността. Суейн казва: „Не  е същата ситуация като през 1990-те. Сега те искат по-подредена система. Нормално функциониращи структури, управлявани от фиксиран набор правила, им позволяват да защитават богатството си.”

Ткаченко споделя това мнение: „Умен ход е да се вкарат олигарсите – техните бизнес интереси са тук и те ще борят да защитят региона заради това.”

Въпреки че по-голямата част от украинския бизнес елит поддържа здрави връзки с Москва, ако източната част на страната попадне под влиянието на Кремъл, милиардерите на Украйна много бързо ще бъдат погълнати от по-заможните и с по-добри връзки техни руски партньори. „Украинските олигарси нямат политическо влияние върху Путин”, казва Лешченко. „Ако източната част на страната се отцепи, техният бизнес ще бъде откраднат. Ще се превърнат в дребни бизнесмени в руска провинция.”

Но едва ли има по-уважаван човек в украинския изток от първият олигарх на страната, Ринат Ахметов. С богатство на стойност 15,4 млрд. долара, според списание Forbes, Ахметов не се е намесвал в политиката, въпреки че се включи в дебата за бъдещето на страната. Той е собственик на един от двата най-силни украински футболни клубове, „Шахтьор”, Донецк, и най-големият играч в минната индустрия в Донбасския регион. През 2011 г. заплати шокиращите 136,4 млн. британски лири за луксозен апартамент в Хайд парк, Лондон, изтъкват от The Observer.

Но докато е активен в откритата си подкрепа за обединена Украйна, милиардерът няма да заема роля в управлението засега. Но с наближаващите президентски избори и парламентарните веднага след тях, това може да се промени.

Ахметов каза: „Бъдещето на нашата страна е поставено под заплаха. Използването на сила и беззаконните действия отвън са недопустими. Вярвам че кризата може да има единствено мирно решение. Призовавам всички съграждани да се обединят в името на единственото и интегритета на Украйна.”

Един въпрос, който всички си задават е, какво ще искат в замяна на подкрепата си топ-бизнесмените на Украйна? Ахметов не иска повтаряне на ситуацията, която последва Оранжевата революция; „трябва да се търсят начини за сътрудничество с бизнес лидерите, които да не претоварват системата по вреден начин”, казва източник, близък до милиардера.

В резултат на предишната украинска революция през 2004 г., правителството водено от Юлия Тимошенко, самата тя олигарх, натрупала състоянието си в началото на века от търговия с природни ресурси, проведе противоречива програма за повторна приватизация, която засегна интересите на някои от най-влиятелните бизнесмени на Украйна.

По време на изказване в Киев наскоро, очилатият лидер на партията „Отечество” и временен министър-председател ясно заяви, че няма да подкрепи предложенията за повторна приватизация, лансирани от някои от политиците от „Майдан”-а, завършва коментарът на The Observer.