Какво правиш, ако някой подмолно ти завладее полагащото ти се по традиция и по съглашателство медийно пространство? И ако този саботаж се случва в момент, когато рейтингът ти пада, външните обстоятелства никак не са в твоя полза, а задвижваните отвътре действия са нефелни колкото опит за полет на надрусана лисица?
Организираш среща с медиите. Не каква да е, а национална. Не по каква да е тема, а с обещание да се разкриеш като влюбена девойка пред избраника си. Обещаваш двустранен разговор, махаш трибуната и ги слагаш на равна нога на кръгла маса – там където се решава бъдещето. Като крал Артур и смелите му, честни и достойни рицари.
С демонстрацията за откритост печелиш сърцата на аудиторията, с любезното отношение към журналистите, подплатено от леко гъделичкане по самолюбието им, печелиш разума им.
Случилата се среща „Открито управление“ по форма си беше чиста проба протяжна и досадна пресконференция. От тези, които стават всеки ден, само че с лустросана опаковка, леко напудрена, малко напарфюмирана и достатъчно добре рекламирана. Което я превръща в кризисен пиар по същество. А по смисъл… няма такъв.
Привидният жест към гилдията на практика беше добре ароматизиран кокал, захапан разбира се с удоволствие. Чудесна заблуда за тези, на които никога, ама никога не би им хрумнало, че участват в рекламен сценарий.
Изключително арогантно и подигравателно е да предложиш да бъдеш медиатор на самите медии, а те от своя страна да предложат на самите законотворци законопроект, по който двете танцуващи страни да приключат любовното си танго с раздяла без сълзи и рози, въпреки трайната си безпрекословна любов. В превод: Да ви видя какво ще измислите.
С потупване по главичката им беше посочена и отговорната роля за запазване на добрия тон в политическия диалог. В превод: Бихте ли спряли да обръщате толкова внимание на гръмогласните ни недоброжелатели, особено точно преди изборите.
Глупостта обаче е по-голям порок от наглостта. Кой би могъл да си помисли, че откритост в управлението се провежда с демонстрация на добри намерения и сладки приказки? За радост това е по-лесно от дефинитивната рецепта – всяка от двете страни да си стои на мястото. В днешно време обаче подобни помпозни събития печелят.
Впрочем имаше някои плахо зададени основни въпроси, които така и не получиха отговор. Не е сигурно дали това е направило впечатление на някого. Нито има ли печеливш от опияняващото матине.
