Днес мнозина се надпреварваха във „Фейсбук” да празнуват годишнина от оставката на правителството на ГЕРБ. И празнуват така, сякаш това правителство не се ползваше с безусловната подкрепа на „онези“ медии, които днес раздават медийни юмруци, самоотвержено бранейки настоящото правителство и новата Тройна коалиция.
Днес все още отеква и отбелязването на 141 г. от смъртта на Левски – кой как пристигнал, какви били мерките за сигурност, пък какво направил този или онзи…
Волен Сидеров се подиграва с всички нас пред паметника на Васил Левски, правителството не може да иде там без изключителни мерки за сигурност, в Киев местната марионетка (сътрапезник на нашия и.д. премиер на откриването на зимните олимпийски игри) избива собствения си народ… ОК, разбрах. Да, ужасно е.
Но този ден друго ми казва.
На днешния ден преди година във Варна се самозапали Пламен и изгоря в буквалния смисъл на думата. Никой никога не извади на бял свят какво са запечатали охранителните камери пред сградата на общината. А разни хора започнаха веднага да развяват паметта му по протести и да се кълнат в неговата смърт.
Не била напразна, казват.
А според мен беше, защото съм убеден, че не е искал да умира. Защото когато през март във Варна се срещнах с неговите приятели Самиа и Влади Френча, те ми казаха, че момчето си е отишло мърцина, че им липсва, че не могат да повярват как така Пламен го няма.
„Той никога не би го направил, разбираш ли?“, ми каза Френча. За приятелите на Пламен мина една година, в която той им липсва. За нас мина една година, в която Четирите дъщери на ДС, които са в момента в парламента, ни разиграват зле режисиран театър и дори не се напъват да ни убедят, че не играят.
Бог да те прости, Пламене!
