Смисълът, значението, реализацията и последствията от приетия във вторник нов мораториум върху продажбата на земя на чужденци пореден ден рикошират в стените на вероятностите. Правителството, което парламентът задължи да наложи решението, все още не е излязло с официална, еднозначна и разбираема позиция. А една от пукнатините по спорната забрана е противоречието с конституцията, която не предвижда възможността Министерски съвет да налага мораториум,
„Цената, която ще платим, не се измерва с неизбежните финансови санкции, а със загубеното доверие, което ще ни струва много скъпо“, написа във „Фейсбук” външният министър Кристиан Вигенин във вторник вечерта. На следващия ден изля притесненията си от начина на взимане на решения в НС и от последствията, които ни чакат, пред БНР. След това обаче „послушно” преклони глава пред „суверенната воля на най-висшия, най-висшата институция в България – Народното събрание, и правителството трябва да се опита и да изпълни това решение дотолкова, доколкото то е възможно„.
Последва коментар на земеделския министър пред Дарик радио, който прехвърли заключение по темата към юристите. „То (решението на НС – бел. ред.) е действително спорно и освен че е политическо решение на парламента, то не е с ясна концепция дали е юридически правно. Казусът остава да стои като забрана за трети страни, а в европейски аспект е такава ситуацията, че трябва да се произнесат юристите, за да могат да отговорят дали това решение на парламента е правилно“, каза той.
В лутането между правни казуси и сила на задължителност дойде и мнението на правосъдния министър и вицепремиер по еврофондовете, което би следвало да бъде с гарантирана компетенция. То по своята същност се оказа и с висока степен на категоричност, тъй като стана ясно, че й е поставена задача от премиера да изготви становището на кабинета.
„Мораториумът не е закон, това е решение на парламента, което задължава правителството да предприеме действия, които то не може да предприеме, тъй като има два акта от по-висок ранг – Конституцията и Договорът за присъединяване към Европейския съюз”, заяви тя с коментар, че решението като цяло е „нищожно”.
Объркването по темата само по себе си няма как да влезе в графата „новини”, тъй като държавата ни от години съществува на базата на „хаотичния танц” на управляващите я. Още повече, че той е изпълняван и от глухи танцьори, съдейки по разминаването в синхрона. Ако изключим, че отстрани той изглежда грозно обаче, би било добре да се запитаме дали „обърканите стъпки” са плод на слаби умения по хореография или на силна способност за заблуда.
Защото „бялата маса” на „Атака”, липсата на конструктивно присъствие на ГЕРБ и неизяснените кадрови фалове на БСП започнаха да се посипват със земя. Предстои да стане ясно колко популистки танца трябва да изиграят още, за да бъдат зарити напълно, и ще има ли кой да ги спъне.
