Вече знаем. В света на „Фейсбук“ обезглавяването е наред, но разголената женска гръд не е. Гигантът на социалните медии взе решение, че 13-годишно дете – защото това е минималната разрешена възраст за потребителите на „Фейсбук“ – може да гледа видеозапис с обезглавяване, но трябва да бъде предпазено от потенциално травмиращия ефект на гледката на кърмеща майка.
Това пише в свой коментар журналистът от британския вестник Guardian Джонатан Фрийдланд, по повод политиката на социалната мрежа „Фейсбук“ към публикациите на потребителите й.
Как по друг начин да се тълкува последното решение, въведено от май месец насам, което отново разрешава публикуването на видеозаписи с обезглавявания, дори и да запазва забраната си върху дори и най-умерената форма на естествена голота. (Снимки, които излагат напълно разголена женска гръд, когато не участва активно в хранене, нарушават правилата на „Фейсбук”, обясняват от сайта.)
Абсурдността на тази позиция показва, колко объркани стават владетелите на онлайн-вселената, когато се сблъскат с фундаменталните дилеми но свободното изразяване. Най-простата, най-логично издържана позиция би била тази за абсолютното свободно слово, при която „Фейсбук” ще разрешава всичко, в рамките на закона. Видеозаписите с обезглавявания ще имат мястото си редом по порното, във величава свобода за всички.
Но „Фейсбук” не прави това. Защото знае, че ако го направи ще загуби големи части от огромната си глобална клиентска база: в частност родителите, които няма да позволят на децата си да се доближават до сайта. Затова налага правила и „стандарти на общността”, което означава че разрешава определени неща и забранява други.
След като е направен ходът с определянето на линиите, които не трябва да се пресичат, „Фейсбук” започва да решава къде да прокара тези линии. В този случай решението е абсолютно сбъркано.
Лудостта в разрешаването на обезглавяването, докато забранява кърмещи майки би бира достатъчно лоша сама по себе си. Но „Фейсбук” се е обвързала с допълнителни нелогични постъпки, като допускането на видеозаписи с убийства, стига те да осъждат, а не да възхваляват действията. Но таза разлика не винаги е толкова очевидна. Малко лицемерно осъждане няма да е трудно за формулиране за някой, чийто мотив от самото начало е бил не толкова обикновен. Освен това, не е ли възможно да се осъди обезглавяване, без реално да се показва? Когато репортерът от Wall Street Journal Даниъл Пърл беше брутално убит през 2002 г., новинарските медии по света успяха да осъдят убийството, без да излъчват записа.
С което идваме до същината на проблема. „Фейсбук” и другите гиганти на социалните медии не желаят на тях да се гледа като на новинарски организации или дори издатели. Те искат да бъдат виждани като много по-широко и относително понятие, просто арена за другите. Има и добра причина за това: социалните медии наистина са различни.
Но зад отказа им да се възприемат като медии прозира не толкова благороден мотив. Издателите са отговорни за съдържанието, което публикуват, а „Фейсбук” и другите не желаят това ниво на отговорност поради една причина: поддържането на стандарти изисква хора, което струва пари.
Но става все по-трудно да се поддържа претенцията, че „Фейсбук” не прави редакторски преценки, включително такива със сериозни последствия. Прави ги – и току-що направи много лоша такава.
