На среща в буферната зона между гръцката и турската части на Кипър днес между лидерите на двете общности – Никос Анастасидис и Дервиш Ероглу – се очаква да бъде обявен план за подновяване на преговорите за обединение на двете части на острова на Афродита. Новината за договорените с посредничеството на ООН разговори, беше потвърдена от Associated Press и телевизия Al Jazeera.
Мнозинството от международните наблюдатели смятат, че основен двигател в желанието за подновяване на преговорите за обединение, които са замразени от няколко години, са наскоро откритите огромни залежи от природен газ в акваторията на Кипър. Предполага се, че при разработването им, обемът на запасите ще представлява сериозен алтернативен източник на „синьо гориво” за ЕС.
Импулс на разговорите със сигурност е дал и наскоро обявеният проект от страна на Израел, който възнамерява да изгради газопровод до Турция, именно за да се възползва от тези залежи.
Мнозинството от експерти по въпросите около кипърското обединения смятат, че икономическите интереси около петролните и газовите залежи на Кипър и рязкото стопляне на енергийното сътрудничество между Турция и Израел, са довели до намесата на САЩ за оказване на тласък на преговорния процес.
Международно признатата гръцка част на Кипър се присъедини към ЕС през 2004 г., след като жителите на острова отхвърлиха с референдум проекта на ООН за обединение с турската част.
Преговорите за обединение са в застой в резултат на кризата в Еврозоната, която през март 2013 г принуди Никозия да търси спасителен заем, задълбочавайки рецесията на острова.
Гръцкото правителство е дало подкрепата си за преговорите, а премиерът Андонис Самарас ги е определил като „един от първите приоритети на външната политика на Гърция”.
Турско-говорещата част на Кипър се отдели едностранно през 1983 г. и досега е получила признанието единствено от Турция, с чиято основна подкрепа съществува. Мнозина евро-скептици изтъкват, предвид огромното влияние на Анкара върху турската част на Кипър, обединението на двете половини на острова сега, практически ще означава приемане на Турция в ЕС през „задния вход”.
Истината е, че преговорите за турското членство в Евросъюза продължават, под заплахата да бъдат блокирани във всеки един момент от Гърция и/или Кипър по въпроси, касаещи пряко или косвено разделението. Подновяването на разговорите за обединение, особено с активната намеса на САЩ и благословията на Атина и Анкара, предполага бързото им завършване, с положителен резултат. А това може реално да премахне едно препятствие по пътя на приемането на Турция в ЕС, предвиждано за третото десетилетие на века (2020-те).
