Редица въпроси от „ченгеджийски тип” отново наводниха пространството след внезапното „отстрелване” на Христо Бисеров – цял зам.-председател на Народното събрание и човек с „осанката на „сив кардинал”.
Развитието на случая с мълчаливата оставка по „лични причини”, разминаването между вътрешния министър и главния прокурор, подозренията за теч на информация, насочването на прожекторите към семейния бизнес на близкия до Доган функционер и прочие подробности, неминуемо водят до питането „КОЙ… го поръча”, съпроводено с „наивното” „ЗАЩО”.
Настоящият коментар със сигурност няма претенцията да отговори на тези два въпроса, а по-скоро се опитва да подреди някои хаотично витаещи твърдения, предположения, факти и изникващи допълнителни питания с цел плахо повдигане на „задкулисната завеса”.

Тази сутрин бившият зам.-председател на ДПС Осман Октай, който понастоящем е отявлен критик на движението и на почетния му председател, заяви пред Нова телевизия, че високопоставен човек от ДАНС с длъжност генерал е бил в сараите на Доган в събота вечерта и е предал информацията срещу Бисеров.

Октай допусна, че натискът от европейските служби по случая е бил огромен. По думите му след като е получил информацията, Доган е наредил Бисеров да отиде в сарая на разговор на четири очи.

Октай директно обвърза случващото се с Бисеров с разработката „Лияни”, отнасяща се до корупционни схеми, свързани с ДПС, по времето на тройната коалиция.

Около папката „Лиани” преди време имаше адски много спекулации, тя така и не излезе на „бял свят”, но никой не е отрекъл твърденията на бившия шеф на НСС и депутат от опозицията по време на тройната коалиция Атанас Атанасов, че в нея има подробна информация за паричните потоци към и от „черната каса” на ДПС.

Факт е, че „Лиани” отлежава в службите вече няколко години, също както е факт, че бившият вътрешен министър Цветан Цветанов вчера изпревари съобщението на прокуратурата и обяви в парламентарните кулоари, че „това, което се говори, е свързано със сериозни финансови преводи, които са направени от една държава към друго място”.

По-късно през вчерашния ден стана ясно, че разследването за пране на пари и данъчни престъпления срещу Бисеров и доведения му син е свързано с парични преводи от Швейцария в Македония на стойност около 400 000 долара, които са извършени в последните десет години.

Попитан от кога разполага с информация по случая, Цветанов заяви: „От достатъчно време, за да мога да направя подобни изводи”. Чудесно, г-н Цветанов, но докато службите маршируваха под вашата диктовка, защо не обелихте една дума за „Лиани”?

(Действително не знаем дали Бисеров фигурира в тази папка или не. Най-известните имена, присъстващи в нея, изтичали в медиите, са на Джевдет Чакъров и Касим Дал. Позоваваме се на „Лиани”, защото е пример как определени компрометиращи данни се вдигат на трупчета за определено време, за да се стоварят върху нечия глава в определен момент). 

В този контекст не бива да се подминава още един факт – докато управляваше страната, ГЕРБ се „къпеше” в изключителен медиен комфорт, осигурен от империята на депутата от ДПС Пеевски и майка му Кръстева. Без съмнение след задкулисна договорка.

Дали пък това, че главоболията на Бисеров вървят някак като второстепенна новина в петъчните броеве на вестниците от Нова българска медийна група не подсказва нещо? Кой знае?

Кой знае защо Цветлин Йовчев и главният му секретар Светлозар Лазаров стоят твърдо встрани с аргумента, че всичко е в ДАНС?  Та във вицепремиерския портфейл на Йовчев влиза и ДАНС, а въобще да не говорим, че и той, и Лазаров са минали през Агенцията. Шефът на ДАНС Писанчев пък разводни въпросите, предизвикани от блудкавата смесица на мрачни интереси, като адресира подозирания теч на информация към ГДБОП, която бе извадена от МВР и прехвърлена в ДАНС и то с активното участие на Бисеров.  

Кой знае защо главният прокурор Цацаров вчера побърза да отрече свое участие в „игра“ със сигнала на ДАНС до държавното обвинение?

Кой знае от кога за отрицателно време „бяха проверени” банкови преводи от чужди държави? (Справка – разкриването на банкова тайна в чужда държава отне години по едно от делата на бившия шеф на столичната топлофикация Валентин Димитров.)

Кой знае защо човек, който е бил на ключови постове в законодателната власт в държавата, изведнъж изпадна в нелегалност по примера на Братя Галеви, Таки, Малкия Маргин и други знайни и незнайни престъпни авторитети.  

Кой знае какво е направил или е отказал да направи Бисеров, за да се превърне в курбан? (Кой знае в момента какви мисли минават през главата на Йордан Цонев?)

Знае се едно. По стара българска традиция дела, подобни на това, което тръгва срещу Бисеров, не излизат в съда. Често дори не стигат и до обвинителен акт. Но образуването им винаги е много по-шумно от предизвестения крах, който тихомълком настъпва след години. Целта на тези дела е ясна – отстраняване на определени „маймуни” от определени „клони” или цели „дървета” (фотоволтаични). И Кой (Той/Те) го знае отлично… и пак ще направи.

 

* Заглавието е заимствано от постинг във „Фейсбук“