Както си разбърквах кафето, реших за моите верни читатели да направя един пряк репортаж от последната мащабна халюцинация на Владимир Владимирович Путин.
Това се случи вчера, когато му слагаха упойка, за да му поставят ботокс или каквото там си инжектира във фейса. Това като цяло е извън сферата на интересите ми, защото не се занимавам с жълта журналистика.
***
И така, личният анестезиолог на Владимир Владимирович инжектира в кръвта на президента нужните активни съставки, а аз се появих в съзнанието му няколко минути по-късно, провеждайки разследване чрез собствена анестезия и трип до мозъка на всеруския самодържец. Аз бъркам в мозъци като бъркалка в еспресо.
Той наблюдаваше в захлас покрайнините на империята, които по историческо недоразумение сега бяха извън пределите на Руската федерация. Мдааа. Каза си Владимир Владимирович. Ако не Украина, поне Крим ще върна в законното му семейство.
Мдааа. Каза си Владимир Владимирович. Ако не Украина, поне Крим ще върна в законното му семейство. Може да прибавя и титул към името си – Кримски. Мисля, че империята има нужда от освежаване. Украина ще ни дойде като ботокс!
Украйна не е шутка майна – поде лирично отклонение замаяният мозък. Украйна е матката на Русия, житница, газова мрежа, пазар и прочие. Първо имаме Киевската Рус, която в славното минало е породила белокаменният град Москва и чак сума ти години по-късно Петър Велики отваря прозорец към Европа и построява моя роден Ленинград. О, родна стряха, гдето за първи път сетих майчина милувка и прочетох в букварчето Ка-Ге-бе… Эх, назряват големи събития. Шестото ми чувство на полковник ми подсказва, че големи работи има да стават! Тръбите на ГАЗПРОМ са бръкнали дълбоко в храносмилателната система на Европа, в Щатите управлява мекушав негър… Геостратегическата обстановка изисква решителни действия!…
***
В този момент аз грубо влетях в духовното му пространство, прекъснах го по средата на мисълта и нададох вик:
– Велики пълководецо и самодържец на цяла Русия от Калининград до Сахалин! Вие разсъждавате много възвишено, обаче залитате в маниакално грешна посока. Не си го и помисляйте! – добавих дръзко, щото в халюцинация и във Фейсбук всички сме смелчаци: Александър Македонски ли си, къв си, влизам ти с глава и не ме страхуваш, брат ми!
– Кой сте вие и защо ми бъркате в мозъка?! – сбърчи ботокс Владимир Владимирович.
– Аз съм Evil Dick, ебем ти и журналиста, България! – представих се гордо от името на нашата малка, но шушумигава балканска държава.
– Аха. Задунайска губерния, малко преди Константинопол.
– В началото на “Южен поток” – уточних географските топоними, проявявайки любезност.
– Защо нарушавате покоя на халюцинациите ми? – попита с досада царят.
– В наши дни, Владимир Владимирович – фиксирах го с интелектуалски поглед в десятката, – в наши дни халюцинациите не са привилегия само на шаманите и политическите изроди. Има свобода на възприятията… на активни съставки. Употребата на наркотици не е лукс, а необходимост. Затова се срещаме, тъй да се каже, в полето на духа, където в наши дни всеки ходи като в тоалетна. Помислете само – цялата ваша необятна страна пие и се друса като на бал преди битка. Как ще разширявате границите на държавата, като всичките тия достойни хора на Русия са пияни на мотика? Да не ви говоря за демографската картина – колко чурки и колко руси бебета се раждат в тази минута, докато бистрим политиката? Колко китайци има сега в Сибир и колко руси? Няма начин, г-н Путин, не е време за експанзия. Колко време Владивосток ще остане извън Япония, ако стане мазало в Украйна и веднага след това на Кавказ и по планинската верига нататък? Разбирам всичките ви съображения, но руската империя е все по-малко руска и това е биологичен процес. Няма смисъл да се борите срещу зимата. Учете китайски.
– Нали не смятате, че сте по-наясно от мен по въпросите на вътрешната и външната политика на Руската федерация?
Малко се сконфузих от тази забележка, но бързо се окопитих.
– Добре – казах помирително. – Знам, че не мога да искам от вас да разсъждавате като човек, но все пак не ви ли притеснява поне малко загубата на човешки животи. Всичко това, което предприемате, ще коства на човечеството твърде много страдания. В Украйна вече ги стрелят на мегдана (мегдан = майдан – б.а.).
– Не е точно така – възрази свръхчовекът, – фактически не умират точно хора. Тоест те умират и в известен смисъл са човешки същества като мен, но това е част от халюцинацията и реда на нещата. Не мога да им придам такова решително значение, каквото се опитвате да ми внушите.
– Интересен психически похват – комплиментирах го. – Мисля, че страдате от комплекс за свръхценност.
– Изобщо не страдам – осведоми ме Владимир Владимирович. – Говорите за т.нар. Наполеонов комплекс, който е пагубен за нищожната личност; но безусловно необходим за хората в моята професионална позиция – Наполеон, Сталин, Чърчил. Кой от тях не е егоманиак? Така че аз не страдам от безбройните доказателства за моята свръхвеличина. Те ме правят неимоверно удовлетворен в личния и обществения живот. Но какво ли ти говоря?!… – мина той в неучтива форма. – Ти не разбираш нищо от историческа носталгия и повеля на Времето.
– Прав сте – съгласих се. – Прав сте, че не мога да вникна в детайли във всичките ви дела, и аз си имам работа в края на краищата, пък и личен живот. Впрочем вярно ли е онова за гимнастичката? Не питам от жълт интерес, просто ми е интересно – мъж и половина, държавник и изведнъж – гимнастичка, ботокс… Не е сериозно.
– Разсъждавайки гимнастически, можем да разтягаме мозъка и териториалните си граници до немислими предели – каза помирително Владимир Владимирович, а мен леко ме втресе и напуснах мозъка му с тежки травми, които обремениха дори детството ми 🙂
