В каква посока отива Украйна? Този въпрос занимава международните наблюдатели, след като през уикенда поддръжници на опозицията в страната установиха контрол над десет областни администрации, принудиха оставките на двама регионални губернатора, в Киев превзеха сградите на международния конгресен център и министерството на правосъдието.
Опитите на президента Виктор Янукович да се договори с лидерите на опозиционното движение се провалиха, след като председателят на „Отечество” (партията на Юлия Тимошенко) Арсений Яценюк и на „Удар” Витали Кличко отхвърлиха поканата му да се включат в правителството, заемайки съответно премиерския и вицепремиерски пост.
Основните условия на опозицията за участие в кабинета са подписване на споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС, освобождаване на всички задържани по време на протестите и амнистия за всички участници в събитията, връщане на конституцията от 2004 г. и отмяна на приетите на 16-ти януари репресивни закони. Опозицията също така настоява за произвеждане на предсрочни президентски избори тази година.
Руският икономически всекидневник „Ведомости” припомня, че конституцията на Украйна от 2004 г., която дава по-широки правомощия на парламента, за сметка на президента, е отменена от Конституционния съд на страната през 2010 г. Възможното й връщане ще създаде условията за сформиране на коалиционно правителство, в което да влязат представители на опозицията, което потенциално устройва и властите и „майдана”.
Изданието цитира и мнението на депутата от „Отечество” Юрий Одарченко, според когото връщането на старата конституция по парламентарната процедура ще отнеме до една година, което е неприемливо за протестиращите. Ако президентът Янукович иска да намери решение на този въпрос, трябва да сезира конституционния съд на Украйна.
В събота група крупни украински бизнесмени, начело с най-богатия човек в страната, Ринат Ахметов, разпространиха съвместно изявление, в което призовават всички страни в кризата да търсят изход от нея по пътя на преговорите. Това практически означава, че едрият бизнес е против възможното въвеждане на извънредно положение в страната и контролираните от него депутати със сигурност ще гласуват против подобен вариант, за да не навредят на контактите и отношенията си със Запада.
Компромис по президентските условия очевидно няма да бъде постигнат, след като опозицията даде ясно да се разбере, че ще настоява на своите условия, дори и властта да е против произвеждането на предсрочни парламентарни и президентски избори.
Едновременно с това, продължаващият хаос не е изгоден нито за бизнеса, нито за опозицията, нито за управляващите, коментира пред „Ведомости” политическият наблюдател Вадим Карасаев.
Четирите възможни сценария за развитие на събитията – силов, компромис по предложенията на Янукович, компромис по модела на опозицията или продължаващ хаос – имат краткосрочен характер, и нито един от тях не гарантира стабилност.
Във всеки един случай остава много по-голям риск за ескалиране на политическия конфликт, икономически колапс и разпадане на страната, заявява пред „Ведомости” политологът Алексей Чеснаков.
Съществува и вариант за приемането на външен гарант за спазване на договореностите – примерно Русия или Германия – но това е само на теория, завършва политологът.
