Росинант и Дон Бюрек бяха ветерани от порноиндустрията и решиха да се вземат в ефир спонтанно.
Тоест аз им подсказах, защото съм изявен сватбен агент от задкулисието, но решението си беше на младоженците – те се обичаха един друг като две банкови сметки в корпоратина операция.
И двамата актьори бяха серийни девственици, привърженици на школата на Станиславски и Саша Грей: вживяваха се в ролите си сериозно и с цялата си кръвоносна система – те правеха тайно секс пред обществото само по любов и дълбоко вътрешно убеждение. И тяхната девственост не беше точно фалшива – никой не може да каже, че е разкъсал химена дори на единия от двамата. Законите на биологията и класическата порнография не го допускат. А тези закони са железни и неумолими – по-строги от субординацията в мафията, да не говорим за българската съдебна система.
***
Денят за сватбата и тв годежът бяха определени в най-кратки срокове, защото събитията изпреварваха официалната процедура: Росинант беше бременен с политическия проект на другаря си – зачена непорочно от вълшебния дудук на Дон Бюрек, напук на слуховете, че кара фалшива бременност, следствие на реална пенетрация. Но тези слухове стигнаха до най-най-висшето ръководство на порноканала и те поискаха нотариално заверено медицинско уверение от Росинант, че не е обяздван от Дон Бюрек преди сключването на църковен брак. Ръководството на телевизията поиска от двамата проектогоденици и публична клетва, че не са консумирали брака си преди тайнството на светия обред.
***
Всички трудности бяха преодолени и телевизионният годеж започна със следната увертюра:
Росинант извади от дисагите си манускрипт, подозрително напомнящ мокра кърпичка или тоалетна хартия, напоена със сълзи и парфюм; зачете декларация:
– Ръководството на порноканала се усъмни в моята професионална и религиозна етика. Бях обвинен в нечестиви сношения и консумация на всички смъртни грехове. И аз питам – когато Славчо и Пръмовица се таковаха в ефир, бяха ли подписали вече и къде? Ето това е да ти мерят оная работа с двоен аршин! Затова моята милиционерска чест и кръвта на дядовците ми в този момент ме зоват да направя следното. Захвърлям това хвърчащо листче и се обръщам към моя годеник Дон Бюрек с въпроса: докосвал ли сте ме вие, приятелю, макар че познавам майка ви, докосвал ли сте ме по начин, несъвместим с порнографския морал? Отговорете честно.
– До тоя момент – неделя, следобед, не съм ви докосвал по никакъв непозволен начин и ще ви помоля да споменавате майка ми по-често. Знам, че я обичате и няма да го приема като псувня.
– Ок – изцвили Росинант и пусна с копитата си няколко искрици хумор. – Най-подробни поздрави на майка ви, приятелю!
Дон Бюрек си опипа предизборния пакет:
– Муци, ще те направя вътрешен министър, зарежи ги тия еснафи от телевизията. Ти си роден за по-висока роля!
– Но аз ги зарязах. Попът ни чака зад кулисите, макар че аз мога да изпълня ангажимента си към телевизията и след като се омъжим. Аз съм професионалист, бейбета! Мога да произвеждам обективна порнография и бракуван; да влезеш в порноиндустрията без нос не е шега работа. Обективно погледнато аз съм човек с широки качества, което видях и в твоето политическо тяло, друже мой, Дон Бюрек.
Двамата годеници започнаха дълго да се четкат един друг, но и да се обласкават сами – кой познава по-добре от себе си собственото си тяло? Да се самонаправиш, да се издигнеш сам от нищото – това е висше обществено и лично благо.
След като обсъдиха всичките си качества, зестрата и ангажиментите (цивилизовани хора сме) в един тържествен момент двамата едновременно решиха да се целунат за първи път като новосгодени. Целуваха се дълго и напоително, рецитирайки Вапцаров и Добри Чинтулов.
Един от служителите на порноканала не издържа и се включи в ефир:
– Не ви ли е срам, безбожници! Нима това е професионализъм, нима са спазени дори най-елементарни стандарти?! Нима е възможно това да се нарече романтична целувка?! Това срива репутацията ни на естетска телевизия! Прекратете този позорен спектакъл!…
Но двамата влюбени не искаха да чуят. Целуваха се, тъй както не са се целували дядовците им. Когато се наситиха един на друг, те се обърнаха към зрителите и показаха зъбите и гърлата си, рекламирайки дъвки за… Абе оня там, къртицата в аферата Уотъргейт. 😉
– Бейби! – възкликна Дон Бюрек. – Кръвта на дядо ми заигра в жилите.
– Йес, хъни – обърса си бърните Росинант. – Чувствам се на 17. Но ми се стори, че някаква секс-кукла се обади преди малко. Май каза, че целувката ни е отблъскваща за зрителите.
– Толкова ти разбира от изкуство и политика една говореща кукла – раздвижи китка Дон Бюрек. – Парцал си ма, кукло. Не вървиш! – след което отново заигра с вежди към любимия: – Бейби, искам те в униформа: каскет и тиранти, казах ти, че те направя вътрешен министър!
– Дупе, дупе, дупенце! – размечта се Росинант. – Дупенце да им е яко на битовите престъпници и кризисните фактори в демографията! Аз ще покажа, че съм патриот в най-пълния и абстрактен смисъл на думата!
– “В най-конкретния смисъл на думата”, може би – нежно поправи партньора си Дон Бюрек. – Ти се вълнуваш, мъничко носленце!
***
Куклата от апаратната пак се обади, защото се възпали на думата нос:
– Аз ще кажа цялата истина за този нос! Истината е, че Росинант съвсем доскоро е бил омъжен за дребен мавърски вожд, с когото се познавали още като студенти в Симеоново. Но преди време на романтична екскурзия в Мароко Росинант извършил двойна изневяра – политическа и телесна; влязъл в отношения с братовчеда на съпруга си, за което носът му бил екзекутиран! Екзекуцията е извършена на местопрелюбодеянието и всичко щяло да свърши дори още по-зле, но Росинант бил спасително осенен от хрумването да използва жестомимика от езика на глуханемите, но във версията от погребението на Мандела!Това създало объркване в мавъра и Росинант се изтеглил на галоп към тв екипа на някакъв Сървайвър за звезди, който го измъкнал от Африка.
***
Росинант се разплака на майтап и обърна влажни клепки към Дон Бюрек, към зрителите и към цялата Вселена; очите му казваха без думи::
Ще повярваш ли на тази клевета, сърце мое?
*Забележка на автора:
Приликите с действителни лица и събития в тази поредица очевидно са преднамерено търсени. Но героите в тези измислени истории не са гавър-версии на публични лица, а техни алтерперсонификации. Целта на автора не е да позори известни фигури и институции, а да внуши определена идея.
