Бъдещето на военните безпилотни самолети не е разузнаването и хвърлянето на бомби, а трансформацията: контролирано от разстояние устройство, което може да лети, плува, шофира и дори подскача като жаба през различни по вида си терени и препятствия, съобщава специализираното електронно издание не модерни технологии Wired.
Създаден от звеното по интелигентни системи, роботика и кибернетика към Националната лаборатория „Сандия” на САЩ, „концепцията за мулти-видово превозно средство” ще може да пътува по суша, въздух и вода, трансформирайки се, за да се нагажда спрямо различните терени.

Крилете му се превръщат в перки, когато се потапя във водата или подводни гребла, които могат да станат колелета, когато излиза на сушата – колелета, които отделят компоненти, за да могат да поскачат до десет метра височина. Цяла една кампания може да се управлява от оператор от разстояние или полу-автономно от самото устройство.

В наши дни провеждането на операция с толкова разнообразни условия изисква координирането на въздушни, подводни и наземни апарати, произведени от различни компании и използващи различни системи за комуникация. Ще е необходимо внимателно планиране, за да се гарантира, че всички устройства са на място в точното време. Според „Сандия” „мулти-видовото превозно средство” е създадено на модулен принцип и работи с един единствен интерфейс, което му позволява да се адаптира в движение към променящите се условия.

„Истинската добавена стойност (на апарата) е че позволява максимум гъвкавост при крайно-комплексни мисии, без да създава притесненията дали всички устройства са позиционирани правилно”, разказва пред изданието Джон Салтън, инженер от „Сандия”, който участва в разработката.

От лабораторията „Сандия” имат толкова високи очаквания за Мулти-видовото устройство, че го смятат за способно да изпълнява мисии, които обикновено се падат на силите за Специални операции. Според Салтън апарата ще увеличи капацитета от възможности на спецчастите.

Досега „Сандия” са произвели и провели ограничени изпитания на концептуалния хардуеър. Следващият етап е осигуряването на финансиране за прототипа и намирането на партньори в индустрията, които да превърнат концепцията в реалност.

„Мулти-видовото превозно средство” има и своите ограничения. Поради отделянето на компоненти от конструкцията, с цел преобразуването от един вид в друг, възвръщането им е практически невъзможно – което превръща всяка мисия в доста скъпо еднопосочно пътуване.