Френският вестник Nouvel Observateur публикува на електронната си страница специален репортаж за България, в който засяга ролята на страната като разпределителна база в международния трафик на оръжия, влиянието на бившата номенклатура на БКП в икономиката на държавата, и обслужването на частни руски интереси.
„Дълго време „ръката на Москва”, България остава в центъра на трафика, включително на оръжия, с които продължават да се снабдяват някои анти-западни групировки в Африка и Близкия Изток, свързани с „Ал Кайда”. Преподавател, включил се в българските тайни служби, за да ги демократизира след падането на комунизма, след което заел поста на полицейското звено анти-мафия (ГДБОП), Мирослав Писов рисува с доказателства, тази ужасяваща картина.”
С тези думи започва репортажът от София на специалния пратеник на Nouvel Observateur Жан-Баптист Ноде, озаглавен „Българското убежище на „Ал Кайда”.
„Според този бивш полицай и бивш таен агент, пише изданието, тази Балканска страна – коридор за движение между Изтока и Запада, Азия и Европа, Севера и Юга – играе все още ролята на разпределител за международната престъпност и тероризъм, обслужвайки мошни частни интереси в Русия.”
Nouvel Observateur изтъква мнението на Мирослав Писов*, че „бивши” агенти на Комитета за Държавна сигурност, българските тайни служби, патентовани от Кремъл, продават в Африка и Близкия Изток оръжия на ислямистки движения, действащи от името на „Ал Кайда”, които дестабилизират про-западни правителства.
Френското издание прави кратка ретроспекция на историята на Държавна сигурност, тесните връзки на българските и съветските тайни служби по време на Студената война, и припомня предполагаемото им съучастие в опита за покушение срещу папа Йоан Павел ІІ през 1981 г. и убийството на българския дисидент Георги Марков в Лондон през 1978 г.
Червеният октопод
„Българската държавна сигурност беше прекръстена на ДАНС, но никога не е била реформирана в дълбочина. И е запазила окултните си връзки с Москва”, пише на страниците на Nouvel Observateur.
Мирослав Писов е представил пред френския журналист извадки от швейцарски банкови сметки, за да докаже, че пипалата на „Червения октопод” се простират и до съседните на България държави като Турция и Сърбия, но също така и до Латинска Америка, където се захранват с тежки наркотици и доставя оръжия на марксистките нарко-партизански движения.
Бившия агент настоява още, че терористи-ислямисти са се възползвали от закрилата на българските тайни служби и че настоящия лидер на „Ал Кайда” Айман ал-Заухири е пребивал дълги години в България, в района на Велинград, в периода 1995-96 г., когато групировката вече беше обявила войната си срещу САЩ. Според него това е станало със знанието на Москва, защото по същото време наблизо до там, в района на Якоруда, са пребивавали трима бивши агенти на ГРУ, съветското военно разузнаване, които са били експулсирани едва през 1997 г., след падането на „социалистическото” правителство.
Френското издание цитира изказаното навремето мнение от тогавашните шефове на българските служби, Георги Ламбов и Владимир Манолов, че Заухири не е била задържан, за да се вреди на двустранните отношения между България и Египет, и да не тревожи местното мюсюлманско население.
Международният трафик на оръжия
„България не е служила само за убежище на бъдещия лидер на „Ал Кайда”. Дълго време най-известният в света международен трафикант на оръжия Виктор Бут, „търговецът на смърт”, е използвал страната за логистична база”, пише още Nouvel Observateur. Кореспондентът на медия разказва за срещите на Бут с лидера на талибаните молла Омар, покровителството от Москва на действията му и клопката, заложена от американските тайни служби през 2008 г. в Тайланд, при която беше арестуван руският трафикант. Виктор Бут беше осъден от амиракнски съд през 2012 г. на 25 години затвор.
„Виктор Бут, бивш преводач-полиглот и офицер от руските военновъздушни сили, е без съмнене също агент на ГРУ, е работил в България с компанията КАС Инженеринг, с офшорно седалище в Гибралтар и управлявана от Петър Мирчев, който е снабдявал руснака с български оръжия. Самият е бил специализиран в транспорта посредством авиокомпанията му „Еър Чес”, която е оперирала от летището в Бургас”, посочва още Nouvel Observateur.
„КАС Инженеринг е свързана с екс-номенклатурата на Българската комунистическа партия, в основната си част подготвена в Москва, която контролира все още основната част от икономиката и държавния апарат в страната. Настоящия лидер на българските „социалисти”, Сергей Станишев, роден 1966 г. в Украйна (тогава СССР), в българо-украинско семейство и дипломиран от Московския държавен университет, дълго време е бил съветски гръжданин. Станишев и неговата партия подкрепят актуалното правителство, срещу което от над 140 дни се водят масови протести по улиците, от демонстранти, които настояват за сваляне на „Червената мафия”.”
„И ако Виктор Бут спи в килия в Ню Йорк, неговият съдружник и доставчик Петър Мирчев е в София и все още оглавява КАС Инженеринг. Профилът му в мрежата за професионални контакти LinkedIn също е активен”, посочва Nouvel Observateur и припомня интервю, дадено от Мирчев пред журналист на списанието „New Yorker” през 2012 г., в което партньорът на Бут казва, че негово задължение е „само да товари самолетите” и не се интересува накъде отиват. „Никога няма да видя Ню Йорк. Това ще означава да съм в един килия с Виктор”, казва преди година Мирчев.
Журналистът от Nouvel Observateur припомня, че дори Виктор Бут да е в затвора, брат му Сергей Бут е на свобода и продължава да поддържа контакти с Питър Мирчев. Сергей Бут, който е бил съдружник на брат си в „транспорта на стоки” остава водещия акционер на компанията „Еър Зори”, регистрирана в София. „Еър Зори” беше обект на международни санкции през 2005 г. за нарушаване на оръжейното ембарго срещу бившия диктатор на Либерия Чарлз Тейлър, осъден през 2012 г. на 50 години затвор за „престъпления срещу човечеството”.
Според Мирослав Писов, компанията „Еър Зори” на Сергей Бут все още се занимава с трафик на оръжия за групировки, свързани с „Ал Кайда” в Африка и Близкия Изток. В интервю за френския телевизионен канал АРТЕ през 2010 г. Сергей Бут заяви: „Няма никакви доказателства, че превозваме оръжия”, завършва материалът на Novel Observateur.
*Името на Мирослав Писов нашумя през 2005 година покрай спорната полицейска акция „Респект”, наредена от тогавашния вътрешен министър Румен Петков.
Тогава полицаите трябваше на „мачкат престъпността” (любим израз на Петков – бел. ред.) из цялата страна. Писов ръководеше екип от полицаи, които трябваше да арестуват благоевградския бизнесмен с лоша репутация Ангел Димитров – Чората.
При задържането му обаче служителите на МВР му нанесоха страхотен побой. Случаят беше оглушителен шамар за МВР, което се опита да бламира разследването, но благодарение на връзките на чичото на Чората – Людмил Георгиев, който по това време беше едър функционер в коалиционната ДПС, се стигна до съд. Делото беше спирано, връщано и започваше отначало през няколко месеца.
Няколко съдебни инстанции осъдиха полицаите, защото приеха, че Чората е починал от побоя. В крайна сметка обаче те бяха окончателно оправдани, с мотива, че смъртта на Димитров е настъпила от белодробна асфикция, породена от злоупотребата му с кокаин.
Това се случи в началото на мандата на ГЕРБ и след личния ангажимент на Цветан Цветанов, поет публично в Благоевград пред хора, събрали се в подкрепа на полицаите. След това Писов започна да се изявява като експерт по тероризъм и трансгранична престъпност.
