Нови разкрития на вестник Washington Post свидетелстват, че Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС) се е възползвала, без тяхно знание, от комуникационните канали на американските интернет-гиганти Yahoo и Google с центровете им за съхраняване на данни. Това е позволило достъп на шпионската агенция до съдържанието на милиони профили на потребители по целия свят.
АНС вече имаше доста сериозен открит достъп до тези компания, благодарение на програмата ПРИЗМА. Защо им е била нужна „задна врата”? Този въпрос си задава коментаторът на американския всекидневник Андреа Питърсън.
Има няколко очевидни причини: операциите се провеждат извън границите на САЩ, където законовите ограничения за шпиониране на американски граждани не важат – и където Трибуналът за външно разузнаване (Foreign Surveillance Intelligence Court – FISC) няма юрисдикция. Самият FISC през 2011 г. обяви за незаконна по много по-малка по мащаба си операция по подслушване в САЩ. Така че ако АНС реши да събира тази информация на чужда територия, може да прескочи повечето механизми за контрол.
Информацията е глобална стока и „бекъп”-процесите на компаниите често пъти означават, че данните са копирани на много места по света. Т.е. дори и просто да изпращате имейл до някого в САЩ, това не означава, че той ще остане в границите на страната през цялата продължителност на съществуването си.
Програмата ПРИЗМА, разкрита по-рано тази година от Washington Post и The Guardian, е осигурявала на АНС достъп до огромни количества онлайн-комуникации от девет технологични компании, включително Yahoo и Google, принуждавайки ги по законов път да предоставят информация, подобно на условията на съдебно разрешение за обиск. Вчера, директорът на АНС, генерал Кийт Алекзандър защити пред комисията по разузнаване на Конгреса ролята на технологичните компании в програмата ПРИЗМА.
„Приканихме индустрията да ни помогне за това със съдебно нареждане и това, което правят те, спасява животи”, настоя той.
Но АНС по-скоро е предпочела метода на „задната врата” за достъп до информацията, защото е бил по-малко видим за технологичните компании, които съхраняват информацията. Достигайки до информацията, без знанието на компаниите, агенцията няма защо да се тревожи, че количеството данни, с които борави, може алармира защитата на неприкосновеността в дадените компании.
И Yahoo, и Google изразиха тревогата си от разкритията и настояха, че инфилтрирането на базите данни е извършено без тяхно знание. В изявление до медиите Google настоява че „обезпокоен” от твърденията и „не е бил в течение за тези дейности”. По същия начин говорител на Yahoo подчерта, че компанията „не е давала достъп до дата-центровете на АНС ли която и да е друга правителствена служба”.
Разбира се, възможно е също така решението за събиране на информация да не е било част от по-широка стратегия. Мисията на АНС е да събира и анализира външна разузнавателна информация. В този случай е имала възможността да борави с наистина втрисащи количества данни. За 30-дневен период, по-рано тази година, агенцията е копирала 181 280 466 досиета на потребители, включително имейли. Събирането на данни е заложено дълбоко в ДНК-кода на АНС и може би затова не е успяла да се спре, завършва коментарът.
