Трети Март винаги е бил празник на делението – едни хора го приемат за началото на всичко, за Освобождението, Цар Освободител, Дядо Иван. Други пък обясняват за руската имперска политика, за пътя към Проливите.
Аз лично го празнувам по-различно.
В този ден отдавам почит за поне пет минути на руснаците, които не са били наясно с имперската си политика, а са се записали доброволци като Вронски от „Анна Каренина“, за финландците и поляците, за които борбата „за братята славяни“ вероятно е звучала като обида, за румънците, които десетилетия наред прибират нашите поборници, въпреки че се водят васали на Османците, за българите, които са си зарязвали къщите, за да преведат Гурко през Стара Планина.
Ако ги нямаше тези последните, с малките букви, нямаше да имаме за какво да се караме. Помислете си малко за тях – поне за една минута. Докато слушате тази прекрасна песен:
