Поредиците дипломатически маневри, които съпътстват ескалацията на кризата в Украйна последната седмица, за пореден път навеждат на мисълта колко беззъб е Западът, когато стане въпрос да покрива изявленията с дела.
Преди шест години, по време на Летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г., Русия отново беше във война с бивша съветска република – Грузия. Формалната причина за военните действия беше опитът на грузинските войски да анексират руски анклав на грузинска територия, съществуващ единствено с благословията и помощта на Москва – Южна Осетия.
Резултатът беше примирие, в резултат на пълното поражение за Тбилиси и западните му съюзници, и едностранно признаване от страна на Москва на Южна Осетия и Абхазия за суверенни държави на територията на Грузия, на основание историческо и етническо присъствие.
Украйна и Кримският полуостров са доста „по-близо” в ареалите на геополитическото противопоставяне между Запада и Русия, отколкото бяха Кавказ и Грузия. Зловещо близо дори. Което обаче не означава, че ситуацията в Крим е обречена да се развие по по-различен начин от събитията преди шест години. Просто ще е по-продължително.
НАТО няма да предприеме открити враждебни действия срещу Русия. Вашингтон и големите европейски столици ще използват всички международни форуми за „диалог” с Москва, за да „осъждат”, заплашват със „санкции” и да подкрепят морално „своя лагер” в украинската криза. Истината обаче е, че стигне ли се до война, тя се води от войниците на бойното поле, а не от бюрократите в Брюксел, Париж, Лондон и Варшава.
Западните страни от Г-8 обявиха, че се изтеглят от подготвяната среща с Русия през юни в Сочи, в знак на протест срещу руските действия в Украйна. Едновременно с това Москва предупреди, че изострянето на ситуацията в Украйна и обтягането на отношенията на Киев с Русия може да навреди на доставките на руски природен газ за Европа, без да признава открито за своя намеса. Познато!?
И докато „Кавказката кампания” на Русия през август 2008 г. приключи за седмици, напрежението около Крим рискува да се превърне в дълга война на нерви. Защото никой не иска реален въоръжен конфликт.
Украинското министерство на отбраната обяви мобилизация на резервите си през уикенда, но по последни данни в понеделник едва 1,5 % от първите 10 на сто привикани украински мъже са се отзовали. Главнокомандващият военноморските сили на Украйна се обяви във вярност към Русия в неделя, с което устойчиво подкопа авторитета на украинските въоръжени сили в един евентуален конфликт. Последни информации от Севастопол свидетелстват, че Денис Березовский се опитва да убеди и други офицери от украинския флот да последват примера му.
Истината е, че самите украинци не биха воювали с руснаците за оставането на руско-говорещия Кримски полуостров в пределите на Украйна. Въпросът за тях остава принципен, тъй като засяга възможното разпадане на страната на западна и източна половина, тласък на което може да даде именно отделянето на Крим.
Провокации на радикални про-руски и про-украински групировки остават основен риск за ескалация на конфликта в и около Крим. Всяко улично сбиване в Одеса или Севастопол, може да прерасне във война, написа руски наблюдател през уикенда.
Въоръжени лица в униформи „без опознавателни символи” окупираха военните обекти и летища в Симферопол и Севастопол последните дни, предизвиквайки остри реакции срещу „руската намеса”. В отговор крайно-десни украински формирования като „Десен сектор” извършват организирани набези в селища по границата между Русия и Украйна. Последните обявиха днес организирането на въоръжени групи, които „да се борят с руската окупация” на Кримския полуостров, а вчера отправиха призив към ислямските екстремисти в Кавказ да им окажат подкрепа с терористични нападения срещу Русия.
И „сепаратисткият сценарий” започва да придобива все по-ясни контури. Защото Москва винаги откликва на „зова за помощ” на своите „сънародници зад граница”, било то в Южна Осетия и Абхазия в Грузия, Приднестровската република в Молдова, или Крим.
Министерството на финансите на Русия обяви днес, че подготвя отпускането на финансова помощ за Автономна република Крим, която да покрие бюджетния й дефицит от 35 млрд. рубли, или над 1 млрд. долара. За сравнение, Москва вече търси гаранции от Киев за отпуснатите 2 млрд. долара на сваления украински президент Виктор Янукович, като част от пакета от 15 млрд. помощ за Украйна, срещу които блокира Споразумението за асоцииране с ЕС.
Главният секретар на ООН Бан Ки-мун прикани днес Русия да не предприема открити действия, които могат да доведат до ескалация на напрежението, докато руският министър на външните работи Сергей Лавров отправи призив към „западните партньори да се откажат от геополитическите калкулации” и да мислят преди всичко за украинския народ.
Швейцария, която председателства Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) обяви, че започва консултации за създаването на международна група за урегулиране на кризата.
Но реши ли „руската мечка” да демонстрира сила в близката си чужбина, малко неща могат да я спрат, последното от които е единна западна позиция.
