Напрежението в и около Украйна достига критични висоти и е много близо до точката на необратимост. Войната чука на вратата и тази врата се намира на един щик място от България. Това, разбира се, никак не смущава евроатлантическия нашенец, който е традиционно наясно с нещата. Ако разгледаме преобладаващото в социалните (и не само) медии настроение, то ситуацията е приблизително следната:
Добрите, свободолюбиви украинци искат… свобода, какво друго.
Лошият руски комунистическо-имперски звяр не ще да пуска Украйна от хватката си.
Милостивите, помагащи, свободо-присаждащи и демокрацийо-произвеждащи САЩ ръкопляскат на украинците и предупреждават Русия да внимава.
ЕС гледа умно отстрани.
България, като част от ЕС, също гледа умно отстрани.
И евентуално боядисва съветски паметник в синьо-жълто, от което определени западни медии ахват в захлас.
Край на настроението.
Значи, да ви кажа, много ми харесва как я разбираме геополитиката българите. Умен народ и туй-то.
Това, че значителна част от майданското явление са живи неонацисти, няма никакво значение.
Това, че друга значителна част са опортюнисти, спонсорирани от САЩ, също няма никакво значение.
А пък това, че вече редица американски анализатори се питат „Абе, а ако Русия се опитва да превземе отвътре Мексико или Канада, ние как бихме реагирали?!”… това пък не само че няма никакво значение, ами даже не е интересно.
Геополитиката е просто нещо, почти като баницата – режеш, па ядеш.
Сиреч като всяка политика, тя е сблъсък на интереси. Не на идеали, оставете ги тях за литературата, и не дори на идеологии, тях ги оставете между страниците на учебника по история за средношколци.
Интереси, пари, влияние, пари, пари и пак пари, и много пари.
САЩ пари имат и от много години успешно ги инвестират в стягане на обръча около Русия.
Русия пари чак толкова няма, но има неприятни въоръжени сили.
Също така има своите си интереси, които защитава, както намира за добре.
Абсолютен факт е, че Путин и държавата му не биха могли да се причислят към блестящите примери за демокрация.
Но онази презокеанската държава също отдавна не се числи към тях. Това даже и самите американци започват да го осъзнават.
Българите обаче – не. Днес те силно мразят Русия, щото лоша, нали, и прочее. По Вашингтон равнение без никакво съмнение. Ама преди едно известно време равнението беше по „Гаварит Масква”. А по-отдавна два пъти по немците. А още по-отдавна… а, извинявайте, още по-отдавна „Масква” ни извади от състава на Османската империя, хем че това не е било, щото сме много симпатични, а заради интереси, проливи и други неща. По-назад няма смисъл да се връщаме.
Но за баницата идеше реч, нали. Всеки иска да яде, човещинка е.
Някои хора и държави защитават своите интереси. Други поне заемат информирана позиция.
Трети въртят променливо опашка и чакат да падне нещо от баницата.
Ама надали.
