Про-руското управление на Украйна, начело с президента Виктор Янукович, взе решение да се отметне в последния момент от подписването на споразумение за асоцииране с ЕС, което трябваше да се случи на срещата на върха във Вилнюс на 29 ноември.
Хиляди украинци излязоха през уикенда по улиците на Киев, за да протестират срещу наглото отвличане на националните им избор и идентичност в полза на геополитическите интереси на Русия.
Кадрите от Киев днес откровено напомнят за „оранжевата революция” от есента на 2004 г., когато гражданите на Украйна излязоха да защитят правото си на демократичен избор и да отхвърлят про-кремълското лоби, което търгуваше със суверенитета на страната им в интерес на собствени облаги.
С малката разлика, че през 2004 г. украинците имаха алтернатива на избора си – Янукович или Юшченко – „Да!” или „Так!” (бел.ред. – „да” на украински език), докато сега нямат нищо!
„Оранжевата революция” изяде лидерите си – Виктор Юшченко управлява цял президентски мандат, през който успя да изпадне в немилост пред собствените си съграждани.
Анти-руската опозиция се разпадна на фракции, а едно от най-известните й лица – бившият премиер и енергиен министър Юлия Тимошенко – беше осъдена преди две години за крупни злоупотреби със служебно положение при подписване на газови сделки с Москва.
Неслучайно Тимошенко беше и първата публична личност, която, макар и от затворнически стационар, призова съгражданите си да се противопоставят на решението за отказ от асоцииране с ЕС.
Уви, напразни усилия.
Принадлежността на Украйна към про-западната или про-руската сфери на влияние е въпрос от фундаментално значение за всички заинтересовани играчи, но най-малко зависи от украинците.
Източните партньори на ЕС
Европейският съюз лансира през 2009 г. механизъм за сътрудничество, наречен „Източно партньорство”, насочен към асоциирането и възможното бъдещо интегриране на шест бивши съветски републики – Украйна, Молдова, Беларус, Грузия, Армения и Азербайджан. Всяка една от тях (без Беларус, която е част от Митническия съюз с Русия и Казахстан) е обявила сътрудничеството си с ЕС за национален приоритет.
И докато никой не очаква Беларус в близко бъдеще да излезе от сянката на Русия, Молдова и Украйна винаги са били най-перспективните в очите на Брюксел потенциални нови членове на Блока.
С тази разлика, че ако за молдовската кауза работи най-вече Румъния, с активната подкрепа на Франция, за украинската кауза работят всички – през Полша и трите балтийски държави до Германия, и Великобритания.
Което пък превръща Молдова в разменна монета в играта за влияние между Брюксел и Москва – съгласни сме да вземете Кишинев, но не стигайте до Киев!
Търговската хватка на Москва
Трите кавказки държави (Грузия, Армения и Азербайджан), поради географската им особеност, могат да се надяват най-много на преференциален статут в отношенията си с Брюксел, което ги урежда напълно.
Но тясната икономическа обвързаност между страните от бившия СССР продължава да съществува с пълна сила и практически Москва диктува условията за извиване на ръцете на различните „приятелски” търговски партньори.
Временните забрани последните години за внос на руска територия на национални експортни продукти като плодове и зеленчуци, грузинско или молдовско вино, украински шоколадови изделия са само част от прийомите за търговски шантаж, който Русия диктува на бившите си сателити.
Затова е и разбираемо желанието на повечето от страните от „Източното партньорство” да излязат открито на един много по-голям, но преди всичко много по-толерантен пазар, какъвто е европейският.
Икономическият потенциал на Украйна – особено в областта на земеделието и производството – я прави изключително важен залог в играта за влияние между Москва и Европа.
Опитите на Киев да играе суверенен играч в геополитическия шах доведоха до няколко сериозни грешки, и то предимно заради недостатъчен ангажимент от страна на Европа.
Газовата криза от зимата на 2008/09, когато половината континент беше заплашен от недостиг на електроенергия, заради опитите на Киев да извива ръцете на Москва, подчерта значението на Украйна като транзитна страна между ЕС и Русия.
За да запази положение пред „европейските партньори” Кремъл се зае с активното подкопаване на тази гео-стратегическа важност и около две години след „газовата зима” беше официално открит руско-германския газопровод „Северен поток”.
Изграждането на „Южен поток” вече започна и до две-три години, и този тръбопровод ще е факт.
Членството в ЕС е като членство в НАТО
За Русия е от изключително значение сближаването на Украйна с ЕС да следва темпове, диктувани от Москва.
В очите на Кремъл присъединяването на Украйна към ЕС е равносилно на предпоследната крачка преди членството в НАТО, на което Москва няма да се съгласи в близките десетилетия.
И не само защото руският Черноморски флот ще остане на украинска територия поне до 2025 г., а и защото приближаването на Северноатлантическия алианс до руските граници се смята от Русия за враждебно действие – както военните бази на българска и румънска територия, и плановете за изграждане на обща противоракетна отбрана, с радарна база в Полша.
Тази теза открито се споделя и от управляващото в Киев про-руско лоби – без значение в разликата между икономическия и политически съюз, който е ЕС, и организацията за военна взаимопомощ, която представлява НАТО.
Никой не излиза доброволно от желязната хватка на Москва. Поне в геополитически план, що се отнася до „близката чужбина” на Русия, решенията се взимат в Кремъл, а не в Брюксел.
*”Теорията за македонците като геополитически фактор” не е научно обоснована и е плод на разсъжденията на автора. Всяка европейска държава или народ имат конкретни културни, исторически, езикови и други претенции към своите съседи. За модел на теорията са взети отношенията на т.нар. Бивша югославска република Македония, която се управлява от про-сръбско лоби, говори на смесен език и защитава идентичност, изградена върху четири съседни народа – българи, гърци, сърби и албанци.
„Теорията за македонците” дава по същия начин за пример държавата Белгия, спрямо съседните й Франция, Холандия, Германия и Великобритания.
