Гърция, която пое председателството на Европейския съвет на 1 януари твърди, че възвръща икономическото си здраве и дори очаква скромен ръст през тази година. Но един поглед отблизо повдига съмнения. Тази позиция заемат журналистите от германското списание Spiegel Кристоф Паули, Григор Петер Шмидтс и Кристоф Шулц.
Може би е просто незначителна подробност, дошла в резултат на встъпването в длъжност на новото правителство в Берлин. Ханс-Йоахим Фюхтел, държавният служител, отговарящ за помощта за Гърция, беше преместен в нов кабинет в министерството на развитието – точно до офисите, които отговарят за Пакистан и Афганистан.
Просто съвпадение? Е ли Гърция – пълноправен член на Европейския съюз и Еврозоната – развиващата се държава?
Определено не, но от 1 януари местоположението на бюрото на Фюхтел изглежда малко отчайваща. В началото на годината Гърция пое ротационното председателство на Европейския съвет, което означава, че е застанала начело на 28-членния ЕС за следващите шест месеца. Европа сега се води от държава, която през пролетта на 2010 г. вкара Европейския валутен съюз в най-дълбоката криза в историята му, държава спасена от колапс с два гигантски финансови пакета и съкращаване на задълженията към частните кредитори. Мнозина в Брюксел смятат, че Атина ще се нуждае от допълнителни 1,5 до 2 млрд. евро тази година и може би до 15 млрд. до 2015 г.
Гръцкият министър-председател Андонис Самарас пое ангжимент ръководството на Гърция да бележи председателството с „надежда” – дума, която използва за собствената си държава, и която според него ще донесе „позитивен баланс” по време на шестмесечният престижен пост. Често пъти обаче добрите новини от Гърция идват със серия искания – каквито са сегашните за ново съкращаване на задълженията. Подобен ход ще се отрази сериозно на европейските данъкоплатци, особено на тези в Германия.
Мудни реформи
Гърция определено постигна напредък що се отнася до съкращаване на бюджетния дефицит, подобряване на икономиката и засилване на износа, повече от което благодарение на жестоки съкращения в публичните разходи, пенсии и заплатите. Тази година икономиката се очаква да отбележи ръст, за първи път от началото на кризата, от 0,6 %. Бюджетният дефицит се очаква да се свие до 2 % тази година и до 1 % през 2015 г. Подобрените макроикономически индикатори са важни условия за изплащането на следващия транш от Европа и Международния валутен фонд.
И наистина, Гърция беше приветствана дори от един от най-високопоставените експерти на Европа по управление на кризи. „Гърция е вече на по-малко от половината път до целта”, заяви Клаус Реглинг, ръководител на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). „Уверен съм, че и по-следващите успехи ще дойдат, ако продължат по този път.”
Но отвъд всички тези показатели, Гърция остава това, което е от много време: страна без ефективен държавен апарат. Близък поглед върху администрацията на страната, съдебните и политическите структури повдига съмнения дали Гърция въобще може да оздравее. Подобрения не са достатъчни.
Хорст Райхенбах, е добре запознат с недостатъците. Икономистът е ръководител на работната група за Гърция за последните две години и е реалист. Когато говори за Гърция в кабинета си в Брюксел, той не се съсредоточава толкова върху цифрите, което правят Реглинг толкова уверен. По-скоро той разглежда предизвикателствата, пред които са изправени инвеститорите, които искат да създават работни места и доходи в страната – но които не успяват да се справят с неизброимите препятствия. „Гръцките политици и чиновници продължават да срещат сериозни затруднения при прилагането на реформи”, отбелязва Райхенбах. Меко казано.
Окопана бюрокрация
Един често пътуващ гръцки бизнесмен наскоро се оплака, че условия подобни на тези в Гърция могат да се срещнат само в Афганистан. Това, без съмнение, е преувеличение. Но трябва да се признае, че в държавната администрация има твърде много бюрократи, които защитават гръцката бюрокрация.
Пастьоризираното мляко е подобен пример. Авторите на пространно проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) наскоро зададоха въпроса, защо млякото е толкова по-скъпо в супермаркетите в Гърция, отколкото в останалите европейски държави. Те попаднали на Президентски декрет № 13 от 1999 г., който определя, че прясно мляко може да се продава на щандовете до пет дни. Навсякъде в Европа е между 10 и 11 дни. Краткия живот на продукта на щанда съответно го оскъпява.
ОИСР също така се почудили защо толкова много моряци в Средиземноморието избягват стотиците красиви гръцки острови. Причината: таксите за акостиране са огромни, поради липсата на конкуренция. Забранено е откриването на второ пристанище на по-малко от осем километра от съществуващо, което означава, че повечето от малките острови в страната имат само едно – което може да налага огромни такси.
Друга пречка за туризма се крие в това, че круизните кораби регистрирани в Гърция, трябва да по закон редовно да се връщат в пристанището на регистрация. Според ОИСР заради това много малко кораби плават по гръцки флаг.
Икономическите експерти също така препоръчват премахването на 20-процентния данък върху рекламната дейност, с довода, че подобни мерки за либерализация могат да вкарат до 1,8 млрд. евро в икономиката. В заключение докладът посочва, че ако Гърция промени 66 проблематични регулации в 329 предложения, страната може да печели допълнително по 5,2 млрд. евро годишно.
„Предимствата от реформата са огромни”, заявява генералният секретар на ОИСР Анхел Гурия. Въпреки това, работата напредва бавно.
Нарастващо безсилие
Мнозина от хората, работещи за подобряване на икономическата ситуация на страната се чувстват безсилни. „Често пъти отделните министерства си пречат”, разказва един чуждестранен експерт. „Те дори не разговарят помежду си.”
Понякога се налага прости органиграми да бъдат изучавани с болезнени усилия, за да бъдат разбрани организационните структури и дори и най-малките промени чести пъти са забавени, ако се нуждаят от министерски подпис. По този начин, най-големите проблеми от които се оплакваше ЕС преди четири години, когато започна кризата, останаха.
Друг пример е липсата на национален поземлен регистър. „Все още съществува проблемът с липсата на основен регистър и наличието на конфликтни планове за използване на земите”, разказва ръководителят на работната група Райхенбах. Потенциалните инвеститори често пъти са несигурни какво им е разрешено да правят с конкретен парцел земя. Когато наскоро гръцки предприемач искаше да постави соларни панели на старо индустриално бунище, беше принуден да чака една година докато различните административни власти установят, че земята не е покрита с дървета, защото горите в страната имат защита по конституция.
Холандски консултанти успели най-накрая да постигнат обявяването на търг за национален опис на поземлените участъци. До 2020 г. две-трети от всички земи с несигурна собственост поради липсата на регистър трябва да бъдат описани. Но все още не съществува план за използване на земите, който да дава известна законова сигурност на инвеститорите за техните проекти.
Костас Хацидакис, министър за развитието, конкуренцията, инфраструктурата и транспорта заявява, че също възнамерява да предприеме действия. „Нашата цел да станем конкурентоспособно общество в световен мащаб”, казва той.
Но според мнението на Европейската комисия основният проблем остава в менталитета, споделян от по-голямата част от гръцката политическа класа. Със сигурност дебатът в страната се съсредоточава все повече върху реформите и сътрудничеството с чуждестранните организации, казва Христос Кациулис, от бюрото на фондацията „Фридрих Еберт” в Атина. След като напускат страната през 2005 г. – защото „вярвахме, че Гърция най-накрая е пристигнала в Европа”, казва той – лявоцентристката германска политическа фондация отново е открила представителството си в столицата на Гърция.
Поредно съкращаване на дълга?
Експертите на ЕС, въпреки това твърдят, че желанието за компромис, създаване на консенсус и активирането на вътрешен политически диалог, все още липсват. Вместо това, правителството на Самарас е под непрекъснати нападки от крайните левица и десница. Основната опозиция пое ангажимент да превърне Европейските избори през май в протестен вот. От крайната левица (СИРИЗА) до фашистите („Златна зора”), основната цел е изпращането на банда чудовища в Брюксел.
Според социологическите проучвания, коалиционното правителство, съставено от „Нова демокрация” на Самарас и ПАСОК на неговия вицепремиер Евангелос Венизелос, не се ползва с подкрепата на мнозинството. Самарас използва страховете на Европа, за да договори по-добри условия. Той планира да настоява за намаляване на дълга преди края на пролетта, заяви самият Самарас пред вестник „Катимерини”, допълвайки уверено: „Смятам, че партньорите ни ще приемат.”
Може и да греши. „Няма да има съкращаване на дълга”, казва ръководителят на ЕМС Реглинг допълвайки, че международните донори вече са били много добронамерени при последния пакет финансова помощ, отпуснат на Атина.
Основният кредитор на Гърция е специалният Европейския фонд, с 30-годишни условия за изплащане на заема и лихва от 1,5 %, която е блокирана за следващите десет години. „От икономическа гледна точка всичко това вече е съкращение”, казва Реглинг. „Може би има малко пространство за маневра по двустранните заеми от първия спасителен пакет, но това е решение, което принадлежи на отделните държави от Еврозоната, защото те са кредиторите.”
И това е нещо, което няма да се промени по време на шестте месеца гръцко председателство на Съвета на ЕС.
