Критики, на ръба на дипломатическия език, отправя Върховният комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН) към промените в Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), които предстои депутатите да обсъдят в комисии преди окончателното им приемане в зала.
Вносител на новите текстове е Министерският съвет. Опасенията на Комисариата са свързани основно с това, че предложените промени не гарантират на 100% правата на човека. Така се оставят вратичка включително за осъдителни присъди на България в Страсбург.
„За жалост, днес, много търсещи закрила са спрени на границата между България и Турция или настанени в затворени центрове, като че ли са обикновени престъпници,“ каза Роланд Вейл, представител на ВКБООН в България,
като добави, че зачитането на човешките права на търсещите закрила може да намалее „още повече” ако измененията в ЗУБ се приемат от парламента в този им вид.
„Новият закон предвижда строг режим на задържане с недостатъчни правни гаранции за хората, търсещи международна закрила. Ако бъде приет, това ще повлияе негативно върху закона за бежанците и убежище в България, тъй като няма да съответства с международните и европейски норми и стандарти”, смятат от ВКБООН.
Твърд тон Комисариатът демонстрира и по отношение на изцяло новите текстове, регламентиращи случаите, в които един чужденец може да бъде настанен в центровете от т.нар. „затворен тип” към МВР, наподобяващи затвори. Новият раздел е озаглавен „Мерки по отношение на чужденци, търсещи международна закрила”.
Първо „с цел осигуряване на обществения ред” на чужденеца влязъл в процедура по даване на статут може да бъдат наложени две мерки – задължително явяване в Държавната агенция за бежанците (ДАБ) на всеки две седмици, или парична гаранция.
Ако обаче търсещият закрила не спазва тези мерки, то той може да бъде временно настанен в затворен център. От предложени текстове става ясно, че в затворите на МВР могат да бъдат хвърлени и имигранти, на които им е била наложена административна мярка принудително отвеждане до границата на България или експулсиране, а властите смятат, че подадената молба за закрила е само на основание забавяне на експулсирането.
„Ако се запази предложеният член, почти всички лица, търсещи закрила, ще бъдат настанявани в центрове от затворен тип. Това се обуславя от факта, че поради незаконно преминаване на границата, им биват налагани принудителни административни мерки и биват принудително настанявани в центровете на МВР”, контрират обаче от ВКБООН, тъй като и сега според българския закон, нелегалното преминаване на границата е престъпление по смисъла на НК.
Комисариатът критикува и друго предложение за изменение в закона- за принудително задържане на деца, в това число и малолетни и непридружени, в затворен центрове.
„ВКБООН вярва, че по принцип децата въобще не трябва да бъдат задържани. Изключителната уязвимост на детето има предимство пред статута на „незаконно пребиваващ чужденец”, пише в препоръките до депутатите.
ООН предлага и да се добави нов текст, който да позволява на търсещите закрила да подават молби за закрила и чрез правен представител и по пощата, факс или имейл. Сега кандидатите за статут подават писмени молби до ДАБ или до президента. Мотивите на Комисариата:
„Бързият достъп до производството за предоставяне на международна закрила е най-важната гаранция за спазване на международното право. В България има сериозен проблем с лицата, които кандидатстват за международна закрила, докато са задържани. Въпреки съществуващото задължение всички държавни органи незабавно да препращат молбата за международна закрила до ДАБ, на практика действията спрямо чужденците зависят от волята на служителите, които в много случаи изпращат молбите за закрила до ДАБ с голямо закъснение. За да се избягват тези забавяния и за да се осигури бърз достъп до производството”.
Сега ЗУБ предвижда и, че лицето трябва да присъства физически в ДАБ, за да бъде регистрирано. Ако обаче кандидатът е задържан и личното му присъствие в ДАБ зависи от обстоятелства извън волята му, изминава период от две седмици до, понякога, повече от шест месеца след подаването на първоначалната молба пред държавен орган, през който статутът на кандидата е неясен и е възможно да има случаи на експулсиране, посочват от ООН.
Затова предлагат регистрацията да е до шест работни дни от деня на подаване на молбата.
