Точно 17 години, след като протестиращи нахлуха в парламента, не без помощта на футболните агитки, МВР демонстрира, че е развило брутална параноя по отношение на все по-рехавите опити на недоволните от кабинета „Орешарски” да запазят градуса на напрежение в демонстрациите си.
Въпреки че вече повече от половин година управляващите все очакват умишлено окървавяване на площада и платено включване на ултраси, а това така и не се случи, в петък те успяха буквално да затлачат антиправителствения протест, като мобилизираха почти всички съществуващи в МВР части. И по този начин подобриха собствения си рекорд в негласното съревнование с демонстрантите – кой повече хора ще извади на улиците.
Подобно на 12 ноември, когато бе последният масов протест, придружен със сблъсъци между униформени и студенти, силовото ведомство се беше презастраховало със стотици полицаи, докарани от всевъзможни градове, сред които дори далечните Варна и Балчик. За разлика от събитията преди два месеца обаче, сега протестиращите не бяха 2000-3000, а не повече от 100.
Освен това този път вътрешният министър Цветлин Йовчев и главният му секретар Светлозар Лазаров явно бяха решили, че пред парламента може да се изсипят джихадисти, и затова бяха разпоредили в района да бъдат стоварени водометни оръдия, десетки жандармеристи с противогази и, забележете, дори барети от Специализирания отряд за борба с тероризма!?!
В резултат не само малобройните демонстранти, но и превъзхождащите ги в пъти полицаи не спираха да се питат – защо, по дяволите, е необходима такава демонстрация на сила при положение, че ако от редиците на протестиращите се бяха отделили отразяващите ги репортери, фотографи и оператори, те щяха да намалеят поне наполовина.
Очевидно това е и основната цел на управляващите – да хипнотизират обществото, че протестът е опасно място, където всеки нормален гражданин може да стане жертва на агресивно настроени лумпени или най-малкото – да бъде въвлечен в крайни действия, заради които да отнесе я палка, я арест.
Традиционно при всички протести, от които властта се страхува, тя размахва и „плашилото”, наречено футболни агитки. Макар и вече въпросното „плашило” да е много вехто, със разпердушинена шапка, и съдрана риза, полицията и придворните на всяко управление медии усърдно го пудрят, слагат му червило, лустросват му обувките и го развяват пред протестиращите.
Пропагандата работи със страшна сила, тъй като медиите подхващат този рефрен и го повтарят до втръсване. Нито един вестник и нито една телевизия обаче не съобщи на следващия ден след поредния протест, че футболните агитки въобще не са участвали в него.
Вярно – агитките не са сълза от сърна, но от друга страна са прекалено демонизирани. И за това основната роля е на МВР. Вместо да работи с публиката на големите отбори, полицията е научена да ги възприема като проблем. Обръщаме внимание на футболните агитки, тъй като в параноичния си стремеж да опази властта МВР се престарава с меко казано излишни активности.
Ден преди днешния протест, който повече приличаше на парад на полицията, от агитката на Левски съобщиха, че трима от лидерите й са били привикани в СДВР, за да подписват предупредителни протоколи, че днес ще си стоят по къщите. Феновете се възмутиха от тези действия и ги определиха като репресия, тъй като нито един от тримата не е участвал в протестите досега, нито пък е бил задържан заради противообществени прояви.
В своя позиция по случая левскарите заявяват, че в последната една година нито един от организираните им фен-клубове не е излизал на улицата, но добавят, че подкрепят „справедливия гняв” на хората.
В 5.30 сутринта в деня на протеста, който реално така и не се състоя, в София бе направен опит за въоръжен грабеж на банков клон. Специално този тип престъпления вече са толкова чести, че почти не им се обръща внимание. Споменаваме го обаче, защото по същото време в Пловдив полицията е обикаляла домовете на най-изявените представителите на агитките на Ботев и Локомотив, за да ги „съветва” да не пътуват до София за протеста. Пред няколко сайта пловдивски фенове се оплакаха, че униформените дори звънели на работодателите им, за да ги питат дали са се явили на работните си места.
Днешният ден доказа, че цялата тази активност на полицията е напълно излишна. Всъщност последната една година го доказа, защото в случаите на напрежение по време на протестите агитките ги нямаше, въпреки твърденията на медиите, за които всеки с качулка е „агитка”. Тук трябва да уточним, че не твърдим, че не е имало провокатори – напротив имаше, но те не бяха от нито една от трите изброени агитки.
Нещо повече – самите агитки доказаха, че са узрели и в тях има мислещи хора. Примерът бе преди първия мача Купата на България между Левски и ЦСКА. Тогава от двата фен-клуба излязоха с възмутени, но изключително политически осведомени позиции срещу намерението на БСП и ДПС да проведе митинга си в районна на националния стадион в часовете преди мача.
Така или иначе, идеята на управляващите и техните, меко казано, параноични действия е ясна – от една страна да внушат, че сред протестиращите е пълно с опасни криминални елементи, а от друга – че самите демонстранти вече очевидно оредяват, а правителството трупа точки. И в двата случая изходът е ясен – за да бъдат неутрализирани пропагандните усилия на МВР, по улиците трябва да има повече хора. В противен случай ще потънем в нова порция апатия и обезверяване. Ако вече не сме го направили…
