Цялото левашко войнство имаше повод за празник сред като др. Фандъкова, след консултации с прокуратурата и МВР (двата органа в държавата стожери на правото и морала, и радващи се на всенародна любов), забрани т.нар. „Луковмарш“. Шествието се провежда февруари месец всяка година в памет на генерал Христо Луков, лидер на „Съюз на българските национални легиони“, убит през 1943 г. от другарите комуноидни терористи Иван Буруджиев и Виолета Якова.
Като се има предвид кой стои зад организацията на това мероприятие, нормален човек няма как да е особено против забраната, но тук има една малка подробност – правото на свободно изразяване. Каквито ще да са участниците, ако спазват законите на страната, те имат право гарантирано от Конституцията на Република България да си правят маршове. Това дали на Цацаров му харесва няма никакво значение (поне за мен).

Интересно дали др. Фандъкова ще спази закона, и ще забрани и честванията на 9-ти септември, което се явява пропагандиране на обявения със закон за престъпен комунистически режим? Или ще даде още един повод за радост на др. Татяна Буруджиева, дъщеря на страхливеца, стрелял в гърба на Луков? Между другото въпросният изрод е щял да гризне дръвцето, защото макар и тежко ранен, Луков го обезоръжава и го хваща за гушата, но тогава се намесва втората терористка, др. Якова – те червените отрепки винаги гледат да са по няколко срещу един – която го доубива пред очите на дъщеря му.

Само да спомена, че въобще не подкрепям политическите идеи на Луков, но все пак той не е избил десетки хиляди свои сънародници, нито ги е изселвал, вкарвал в концлагери или забранявал на децата им да учат. Не мога да приема децата на убийци и национални предатели да говорят наляво и надясно как „не трябва да се правят крайни оценки“ на престъпленията на родителите им, но същевременно раздават такива за техните „врагове“.

Чудя се кога някой ще обясни на лица с фамилии като Боков(а), Станишев, Буруджиева, че няма как да се изживяваш като съдник, ако си възпитаван от доказани изверги, убивали, измъчвали и тероризирали безброй свои сънародници, „виновни“ единствено за това, че не са били съгласни с тях? Не за друго – просто ако не стане скоро, и моите деца ще учат, че герои от войните са „престъпници“ и заслужено са били избити без съд и присъда, а Тодор Живков е мислел за народа и е построил петдесет Българии. Пък аз искам да знаят, че да лишаваш хората от неотменимите им човешки права на живот, свобода на словото, собственост и т.н. – това е престъпление, независимо как бива украсено и оправдано от някой демагог.

* Минутката на екстремиста е тематична рубрика на един от авторите на „Жилото“, която ще се стреми да представя различната на журналистическия дискурс гледна точка. И да няма обидени!