Интересно нещо е езикът! Сякаш съвременният човек е спрял да обръща особено внимание на това, което казва и какво всъщност издава то – мисли, чувства, нагласи… Ето например характерното българско пожелание „Лека работа!”.
На пръв поглед, звучи присъщо за културата на таксиметровите шофьори, продавачките и общите работници, но всъщност се оказва доста разпространено и сред далеч по-високобразовани и добре платени хора.
Какво всъщност казва този така често използван израз? Казва много. Ако в други езици
(и съответно култури), акцентът е върху резултата от работата, тоест тя да е успешна, възнаграждаваща, сиреч трудът е благодетел и т.н., то тук имаме пожелание за … лекота? Значи, ако може без усилия, да не ни е тежко, да не би случайно да се напрегнем и изморим… „Лека” работа…
Дали е тя успешна, тоест какъв е крайният резултат от работата, е съвършено безинтересно и за двамата участници в разговора – както за пожелаващия, с неговата емпатична състрадателност, така и за „съжалявания”, благодарен, че му изказват съчувствие и той вече някак не е сам в ужасната житейска драма, в противостоянието „човекът срещу работата”.
Какво дяволски се е объркало в съзнанието на българина, та да обезцени до такава степен труда и съпътстващите го усилия, доколкото такива биват полагани?! Защо работата се е превърнала във враг №1, причинител на стрес и фрустрация, временно отмиван с огромни количества алкохол през уикенда, само за да се завърне триумфално като Конник на Апокалипсиса още в понеделник, та несретните му жертви да пускат сърцераздирателни статуси във Фейсбук, оплакващи началото на новата кошмарна работна седмица ?
Ако пожеланието-заклинание е подействало при даден късметлия, и работата му наистина протече леко, доволен ли си тръгва той в края на работния ден? Тази симулация на работен процес, това самозалъгване не води ли неминуемо до вътрешно занижена самооценка… ? Възприемането на работата като каторга, като неизбежна принуда… нормално ли е?
Изключително любопитен е и изразът „Няма да ИМ работим”, в тази връзка. Кои са ТЕ? Защо принуждават лирическия герой да се труди против волята си? Нима е лишен от друг, свободен избор? Но, да, простете, изборът означава вземане на решение и поемане на отговорност за собствената съдба.
Прехвърлянето на отговорност обаче е приятно и облекчаващо. Виновни са те, които и да са те (държавата, работодателите, комунистите, капиталистите, ЕС, турците, циганите, сирийците, гейовете, бездомните кучета и пр.), но никога индивидът. Индивидът обича да мрънка. Не му плащат, не го оценяват, не го повишават, мачкат го. Лоши хора!
Парадоксално, в тази наша култура на мрънкането, въпросът „К’во става, бачкаш ли нещо?” почти е изместил поздрава-въпрос „Как си, какво става с тебе?” (в смисъл здрав ли си, добре ли си, ЩАСТЛИВ ЛИ СИ?). Значи работата все пак има някаква стойност, но тя е само що се отнася до оцеляването – бачкаш, следователно си осигурен материално повече или по-малко, следователно си добре.
Повече не се пита и не се очаква.
Духовните, интелектуални и/или емоционални нужди са празни прищевки. И, да, разбира се, откриването на призвание, посвещаването на смислена, удовлетворяваща, вдъхновяваща работа е… трудно? Тежко? Не е „лека работа”?! Може би. При всички случаи се се поема риск, иска се откъсване от стадния инстинкт и лишаване от някои блага.
Много е възможно да се изисква размяна от типа „няма да притежавам нов лизингов автомобил, таблет, смартфон и т.н., но ще бъда доволен от съзидателния труд, който полагам или топлите, искрени взаимоотношения с близките ми, които имам времето да поддържам”. Иска се сбогуване с нещо още много по-скъпо – това някой да мисли вместо теб.
А множеството хора, каквото и да разправят, обичат друг да ги управлява – така е по-удобно. Уютно е даже. Ако нещо (не) стане – виновни са ТЕ, ТИЯ, ОНИЯ, ДРУГИТЕ, никога АЗ. И мрънкането продължава да върти омагьосания си кръг…
И така, Жилото няма да ви пожелае „Лека работа”, Жилото ще ви пожелае ”Успешна работа!”. Нека това, което правите, ви изпълва със задоволство.
Жилото няма да ви посочва и напътства към лесни избори и решения, Жилото ще апелира към вашите аналитично-разсъдъчни способности. Нека всеки отсъжда сам за себе си.
Жилото няма да подхвърля притоплен новинарски junk-food, Жилото ще предоставя факти и пълноценна, здравословна храна за размисъл. Нека това бъде нашата мисия.
