Докато международните усилия за ограничаване на парниковите емисии са в застой, планове за забавяне на глобалното затопляне, посредством фантастични технологии, някога смятани за налудничави, започват да получават все повече внимание във Вашингтон. Това пише политическият кореспондент на вестник Los Angeles Times Еван Халпър под заглавие „Идеите за климатичен инженеринг вече не се смятат за кули в небето”.
Кораби, които изхвърлят сол във въздуха, за да
блокират слънчевата светлина. Огледални сателити, създадени да отразяват слънчевите лъчи обратно в космоса. Огромни „реверсивни” електроцентрали, които ще изсмукват въглерод от въздуха. Това са част от идеите, с които Националната академия на науките на САЩ е натоварила работна група, състоящата се от най-големите климатични специалисти на страната. Проучването е било поискано от няколко агенции, сред които ЦРУ.
В Лабораторията за реактивно задвижване в Ла Каняда Флинтридж, учените създават модели, на възможният ефект на подобни технологии върху климатичните процеси. В Националната лаборатория Pacific Northwest в Ричланд, щата Вашингтон, фондация, създадена от основателя на „Майкрософт” Бил Гейтс – ентусиаст в изследванията на климатичния инженеринг – също финансира подобни усилия.
„Има ниво на сериозност относно тези стратегии, което не съществуваше преди десетилетие и всичко се смяташе за игра. Подходите се промениха драматично”, казва Кен Калдейра, член на работната група към Националната академия на науките на САЩ.
Макар и изследването да напредва, мнозина учени и държавни лица се притесняват от рисковете за появата на масови аматьорски опити за контрол на климата.
Някои се страхуват за потенциалната повреда, която може да настъпи при намеса в терморегулаторните процеси на Земята. Ако се направи грешно, казват те, последтвията може да са катастрофални.
Мнозина смятат също така, че обществеността ще развие фалшивата надежда, че системите за гео-инженеринг самостоятелно ще спират климатичните изменения. Това, според тях, ще подкопае вече несигурната подкрепа за усилията за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и други газове, които допринасят за затоплянето на климата.
Дори скептиците са вече „на борда”
Но дори и така, някога скептични правителствени представители и учени във водещи изследователски институции, като Stanford, Harvard и CalTech, са решили че пренебрегването на тези неизпитани технологии също представлява заплахи.
„Дали ние ще използваме тези технологии или някой друг ще го направи, и изведнъж ще се озовем в един гео-инжениран свят, трябва по-добре да разбираме ефектите и последствията”, заявява Марша Макнът, бивш директор на Агенцията за геоложки изследвания на САЩ и председател на работната група на Академията на науките.
Правителствените служби срещат затруднения в анализирането на възможностите на контрол на климата и как може да се регулира. През ноември Службата за изследвания на Конгреса е препоръчала на законодателите да обръщат внимание на проблема, заявявайки, че „тези нови технологии може да станат достъпни за чуждестранни правителства и обединения от частния сектор, и да се използват едностранно – без разрешението на правителството на САЩ или на международно споразумение”.
Това вече се е случвало, в ограничен мащаб, в средата на 2012-та г., когато бизнесменът от Калифорния Ръс Джордж изхвърля близо 100 000 кг наситен с метал прах край бреговете на Британска Колумбия, в Канада, в опит – според мнозина с рекламна цел – да предизвика масово цъфтене на планктона.
Теорията за наторяването на океана твърди, че увеличаването на планктона ще увеличи капацитета на океана да абсорбира въглерод от атмосферата. Експериментът на Джордж наистина предизвика цъфтеж на планктон, но не ясно доколко това се отразило на нивата на въглероден диоксид във въздуха.
Същата година британски учени отмениха плановете си да тестват ефекта, който ще има върху слънчевата светлина изхвърлянето на течности на голяма височина. Те предлагаха малък по мащабите си експеримент, свързан с издигането на балон високо над морето и изхвърлянето на еквивалента на няколко вани с вода в атмосферата. На теория, това трябва да симулира охлаждащия ефект, който възниква, когато вулканична пепел блокира слънчевата светлина.
Експериментът е спрян на фона разгорещен дебат, който продължава и до днес, дали полевите тестове въобще трябва да се провеждат, при липсата на международни правила, които да определят как да се извършват. Някой водещи климатични експерти твърдят, че технологията, използвана от британските учени, ако някога бъде използвана в голям мащаб, може да предизвика крайно засушаване или наводнения в някои части на света.
„Трябва да сме сигурни, че разполагаме с правилната правна архитектура, коят ода гарантира, че не случват лоши неща”, смята професорът по право от Harvard Дожоди Фрийман, бивш съветник на Белия дом по енергетиката и климатичните промени. „Важно е да имаме определен контрол и обществеността да е ангажирана към рисковете.”
Предлаганите технологии са многобройни и често пъти доста странни.
„Виждал съм най-различни предложения”, казва Джеймс Флеминг, член на работната групо по гео-инженеринг към Националната академия на науките на САЩ.
„Всяка седмица в имейла ми ново откачено предложение”, казва той.
Сред разглежданите технологии, тези които предлагат извличането на въглерод изглеждат най-малко противоречиви. Райли Дърен, главен системен инженер в Лабораторията за реактивно задвижване смята, например, че за да се противодейства на днешното количество емисии, ще са необходими около 30 000 от това, което той нарича „реверсивни електроцентрали”, огрочни стоманени структури, разработени от нова компания в Калгари, Канада, които ще използват вентилатори, за да изсмукват въглерод от атмосферата.
Опитите за пренасочване на слънчева светлина са много по-икономични и могат да бъдат разработени доста по-бързо. Те също така носят повече рискове, предупреждава проучването на Конгреса (цитирано по-горе – бел. ред.).
Предложенията в тази категория включват усилия за избелване на облаци, при които самолети или кораби изстрелват частици морска сол в небето, стимулирайки създаването на по-светли облаци, които да отразяват слънчевата светлина. Други идеи предлагат инжектирането на сулфати в атмосферата, за да абсорбират топлината или да отблъскват радиацията обратно в космоса.
В допълнение към заплахата за крайно засушаване, докладът на Конгреса предупреждава, че ако подобни амтьорски опити функционират неправилно или бъдат спрени, климът може много бързо да се затопли отново „оставяйки много малко време на хората и природата да се адаптират”.
Авторите също така предават загрижеността на мнозина учени, че малките промени в климата в историята на Земята, са известни с тежките си последствия.
И разбира се, Бил Гейтс
Голяма част от тласъка зад гео-инженеринга идва от организация, създадено от Бил Гейтс съвместно с Кен Калдейра и професорът от Harvard Дейвид Кийт. Двамата учени получават годишно по 1,3 млн. долара от Гейтс, за да финансират изследванията си, както и да ги пренасочват към други проекти, като моделирането, което се прави в Националната лаборатория Pacific Northwest, казва Калдейра. Те също така организират частни лекции за милиардера няколко пъти годишно, посветени на климатичните изменения и гео-инженеринга.
Калдейра и Кийтс се надяват, че усилията на Националната академия на науките на САЩ ще отворят пътя към държавно-финансирани полеви изпитания. Но Макнът предупреждава, че това може и да не се случи.
Главният изследовател в Националния център за атмосферни проучвания в Боулдър, щата Колорадо, Джон Латам обаче не смята да стои безучастно и да чака правителството да разреши спора. Той смята, че с неговите сътрудници е намерил правилната разработка.
Тяхната система за избелване на облаци ще е свързана с участието на кораби в морето, които ще изстрелват колони от солни частици. Те ще използват накрайници, разработени от Арманд Нукерманс, изобретателят на мастилено-струйния принтер по времето си в Hewlett-Packard.
В началото на тази година групата не се надяваше да събере необходимите средства, за да тества разработката извън лабораторията, казва Латам. Но благодарение на целият шум около гео-инженеринга, заможни личности са се предложили да финансират необходимите 1 млн. долара, за изпитание в малък мащаб.
Латам се надява, че до две-три години ще провежда поръчани от правителството полеви изпитания над хиляди акри океан.
„Хората стават все по-отчаяни за климатичните промени”, казва той. „Смятам че е доста вероятно да получим зелената светлина да направим това”, завършнва материалът на Еван Халпър.
