Едуард Сноудън е идеалният герой за някои германци. В качеството му на бивш подизпълнител на американска шпионска агенция, който разкри нейните своеволия, той е „добър американец”, който прави някои негови сънародници да изглеждат като „грозни американци”. Което засяга едновременно и двата архетипа, които поддържат германците в съзнанието си за най-важния си съюзник. Сноудън също така постави собственото си чувство за морал над това на правителството си, с риска да бъде обявен за предател. За германците, които помнят две диктатури за един човешки живот, това е равнозначно на героизъм.
С тези думи започва коментарът на британското седмично издание The Economist, посветен на разрива в отношенията САЩ-Германия, настъпил в резултат на разкритията, че германския канцлер Ангела Меркел и милиони граждани са били подслушвани от американските специални служби.
Така че не е изненадващо, че мнозина германци се обърнаха към канцлера Ангела Меркел да даде убежище на Сноудън. (Неговото изгнание в Русия изтича следващата година.) На 31-ви октомври Едаурд Сноудън се срещна в Москва с Ханс-Кристиан Щробле, германските политик от „фундаменталист ката” фракция на Зелената партия, и намекна че е склонен да даде свидетелски показания в Германия, за американския шпионаж срещу германски граждани, ако Берлин обещае да не го екстрадира към САЩ.
По-голямата част от германската левица, както част от десницата, са нетърпеливи да го приветстват. Die Linke, крайно-лява партия, настоява за вот в Бундестага, който да принуди Меркел да даде имунитет срещу съдебно преследване на Сноудън. Der Spiegel, едно от най-авторитетните германски седмични издания, публикува списък от 51-а знаменитости, които подкрепят тази идея, включително някои предлагащи американеца за Нобеловата награда за мир.
От правна гледна точка, Германия може да отхвърли молбата на САЩ за екстрадиране на Сноудън, ако обяви искането за „политическо”. Но всеки знае, че това ще доведе до безпрецедентен конфликт в отношенията на Берлин с Вашингтон. Досега, единственото опълчване на Германия срещу решенията на САЩ в следвоенните години, е противопоставянето на Герхард Шрьодер на американската война в Ирак. Отдаването на статут на Сноудън ще е поредната стъпка надолу в отношенията между двете страни.
„Добрите” и „грозните” американци
Това е и причината, поради която единствената жена, която има най-много основания да е обидена от американския шпионаж се колебае да я предприеме. Ангела Меркел наскоро научи, че САЩ са подслушвали мобилния й телефон от 2002 г. до лятото на тази година. На 23 октомври тя проведе телефонен разговор с Баракт Обама, президентът на САЩ, с тон, който за жена с нейното самообладание, е равносилен на гняв. Но оттогава насам нейният говорител настоява, че „трансатлантическите отношения са от приоритетно значение за Германия”.
Алиансът, (който мнозина германци вече не наричат приятелство) винаги е бил много сложен. Германците подкрепят Америка още от масовото си преселване през ХІХ век. Тези, които са останали, са мечтаели за нея – както Карл Май, който пише за Дивия запад преди над един век. Германците още помнят пробива на Берлинската блокада 1948-49 г., когато американските бомбардировачи изхранват Западен Берлин. Това лято те ентусиазирано отбелязаха 50-годишнината от посещението на Джон Ф. Кенеди. Те също така и се възхищават на Джордж Буш-старши за усилията, положени за успешното обединение на Германия през 1990-те.
Но желана Америка в очите на германците не е само дънки, дъвка и Елвис, а предимно демокрация, свобода и върховенство на закона – и германците са най-старателните ученици на САЩ. Американските войници и бомби (ядрените В-61 все още са разположени в Германия и скоро ще бъдат обновени) означаваха също така защита срещу комунизма и другите злини. Единствено благодарение на тази егида, германците успяха да изградят своята следвоенна идентичност като пацифисти, казва Джон Корнблум, бивш американски посланик в Берлин.
Но германците, особено от ляната страна на политическия спектър, винаги са имали готов образ за „грозния американец”. Това е Америка, която изсипва тонова дефолианти във Виетнам, дави по време на разпити военнопленници от войната си срещу тероризма и наскоро официално започна да екзекутира хора с безпилотните си самолети. Тя практикува масови задържания у дома и по подобен начин в базата Гуантанамо. Капитализмът й е безжалостен, отношението й към съюзниците арогантно. Когато грозната Америка подслушва от покрива на посолството си, разположено точно до Бранденбургската врата, това за германците означава, че 23 години след като формално възстанови суверенитета си, Америка продължава да е окупатор. Когато в допълнение тормози съюзника си с лошо планиран доклад, който обвинява Германия за икономическите болежки на Европа, на германците им идва до гуша.
Ангела Меркел олицетворява тези чувства. Отгледана в комунистическата Източна Германия, тя презира шпионирането на режима върху собствения му народ и се е борила за свобода, която свързва в представите си с Америка. Тя все още разказва с възхищение за отдавнашното си пътуване до Сан Диего. Най-малкото до 2011 г., когато президентът Обама я награди с медала за свобода, тя смяташе уважението за взаимно.
Да те изостави приятел
Сега г-жа Меркел се чувства предадена, както и мнозина германци, след научиха за безцеремонното подслушване на електронните им комуникации. Емоциите, намесени в този публичен дебат означават, че Ангела Меркел не може просто да изостави темата. Германските делегаци, които сновят между Берлин и Вашингтон трябва да произведат твърди споразумения, как Германия и Америка ще се отнасят помежду си в бъдеще.
А отвъд това? Г-жа Меркел, както повечето германци, разбира, че гневът й е безсилен. Ако „накаже” Америка като блокира преговорите за трансатлантическата зона за свободна търговия, ще накаже Европа и самата Германия от гледна точка на загубени работни места и просперитет. Ако постави под въпрос американската военна егида, тя ще изложи Германия на натиск. А най-лошото ще е, че Владимир Путин, руският президент, който е домакин на Сноудън,ще празнува, тъй като се е приближил с една крачка към целта си да вкара клин в отношенията между Западните сили.
Следователно г-жа Меркел няма да направи нито едно от тези неща и германците ще разберат. Ще могат да слушат свидетелските показания на Сноудън от Москва. Те ще бъдат дълбоко наранени от това, което той ще каже. Те ще протестират. След това ще продължат обичат-мразят Америка, както винаги са го правели.
