„Човечност и твърдост.” От президентската кампания през 2012 г. върху това мото се основава имигрантската политика на Франция, за която настоява президентът Франсоа Оланд, коментира френското издание Nouvel Observateur.
Разработена и олицетворявана от вътрешният министър Мануел Валс, тази политика настоява за „истинско прекъсване” с бруталните практики на петте години управление на Никола Саркози.
Но макар и да възхвалява ценностите на натурализацията като „крайъгълен камък на процеса на интеграция”, тази политика повтаря и натъртва, че Франция не може да посрещне всички. И това е теорията, която прави големия шпагат между щедростта на Франция като гостоприемна страна и отказът й да даде легален статут на всички новопристигнали.
Практически, в очакване на прегледа на новия закон за имиграцията, министерството на вътрешните работи прибягва до серия циркулярни записки, за да прилага политиката си – маркирайки по този начин, както линиите на разделение с предишното управление, така и продължението на предишните политики.
Точки на разделение
От 6 юли 2012 г., посредством първи циркуляр, Мануел Валс дава инструкции на полицейските началници да не поставят в центрове за настаняване семействата в процедура по експулсиране, които имат непълнолетни деца, а да им предоставят жилища.
„Ако можем да избегнем да нанасяме допълнителни травми на тези деца, би било по-добре”, коментира Стефан Можандр, от Групата за информация и подкрепа за имигрантите.
По същото време министърът на вътрешните работи отменя циркулярната записка от неговия предшественик Клод Геан, която забранява на чуждестранните ученици и студенти да се наемат на работа във Франция, след като завършат образованието си.
Още по-хуманен е циркулярът от 28 ноември 2012 г. за условията за приемане на чужденци, в който Мануел Валс дефинира „по-обективни” критерии, „по-малко относителни и абсурдни”, при разглеждането на исканията за легализиране на престоя.
В крайна сметка, засягайки „нарушенията от солидарност” (казано по друг начин наказуемостта за помощ при нелегално пребиваване) в циркуляра от 11 март 2013 г., премахвайки „политиката на числата” от предишното управление (фиксиране на броя на хора „за отделяне” във всеки департамент), Валс искаше да демонстрира, че има преди и след Саркози.
Указанията за експулсиране, стриктни както преди
Със сигурност. Но що се отнася до политиката на отделяне, ако на преден план не са изложени вече количествените цели, то указанията за експулсиране, записани в циркуляра от март 2013 г. за борбата с нелегалната имиграция са толкова стриктни, колкото и преди.
Доказателството идва от цифрите, изнесени от министерството на вътрешните работи, след като десницата осъди „слабостта на левите, които не експулсират достатъчно нелегално пребиваващи”: до 31 август 2013 г. вече има регистрирани 13 510 принудителни връщания, или повече от данните за 2009 и 2011 г.
И ако 2012 г. остава „изключителна” година с въвеждането на помощите за завръщане на ромите (38 000 души), експулсиранията ще достигнат 20 000 до края на тази година. Което кара асоциациите за защита на правата на имигрантите да казват, че „между Саркози и Валс няма съществени разлики, просто друг наклон”.
„Доказателството е аферата Леонарда”, твърди Бриджит Визер от Мрежата образование без граници, която си спомня за периода 2003-2004 г., когато полицията на Саркози, по това време министър на вътрешните работи, дебнеше родителите и децата с нелегален статут на излизане от училищата.
Засегната „неприкосновеност” на училищата
След серия насилствени инциденти, Саркози даде нареждания на полицейските началници, с циркуляр от 31 октомври 2005 г., да защитават училищните институции от мерките за експулсиране. Т. е. този текст е отменен с друг от 28 ноември 2012 г. и Мануел Валс не е подновил тази теза за „неприкосновеността на училищата”. По какви причини? „Вече нямаше нужда от това, обяснява водещ социалист. От 2005 г. насам училищата бяха защитени от полицейски намеси и пропуските бяха редки. Само че сега пропускът е голям ….”
Откъдето се налага спешното ревизиране на новия циркуляр от 19 октомври 2013 г. върху „забраната за използване на полицейски сили в училищна среда, при процедури за отделяне”.
Дали ще е достатъчна, за да спре пожара?
