По-малко от два месеца след като правителството на Пламен Орешарски гордо обяви договарянето на „възможно най-изгодните условия” за България като страна участник в проекта за газопровод „Южен поток”, министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев предаде днес на Европейската комисия щафетата по уреждането с „Газпром” на неуредиците, свързани с европейското законодателство, около условията за достъп до тръбата.
Решението за избор на такъв подход е взето миналата седмица, по време на работен обяд между енергийния еврокомисар Гюнтер Йотингер и ресорните министри от седемте държави през чиито територии ще преминава газопровода –
България, Сърбия, Унгария, Австрия, Хърватия, Гърция, Словения и Сърбия. Последната, като страна кандидат за членство в ЕС, се е съгласила да прилага европейските норми в енергийния сектор.
От информациите от Брюксел става ясно, че страната ни е първата, която директно е връчила мандата на ЕК, а според източници на БНТ, въпреки обявената информация за съгласие на всички страни участници в проекта, най-малко една от тях няма да предаде на Брюксел отговорността за предоговарянето на проекта с Русия.
Познавайки подхода на унгарския министър-председател Виктор Орбан, който подписа споразумението с „Газпром” за „Южен поток” на 13 декември, ден след като Гюнтер Йотингер е обядвал работно с министрите, международните наблюдатели на „Жилото” залагат, че именно Унгария ще е страната, която ще се опита със собствени усилия да излезе от „законодателния казус”, създал се с проекта за тръбопровода.
Безспорен факт е, че изискванията на европейското законодателство в т. нар. „Трети енергиен пакет”, които забраняват на едни и същи компании едновременно да притежават и суровината, и инфраструктурата, по която тя се пренася, не са били съобразени в двустранните споразумения между страните участници и „Газпром”. Особено когато (както е в случая на България), условията на руския енергиен мастодонт предвиждат заем за участие в съдружие, срещу цена на природния газ в перспектива.
Тук трябва да се отбележи задължително, че при абсолютно същите условия беше започнат и вече е във финален етап и другият руски проект за заобикаляне на Украйна с газопровод – „Северен поток” – който вече снабдява с гориво Германия и Холандия. За „Северен поток” обаче (изграден с равно участие на руски и германски инвеститори) беше направено изключение от правилото, въпреки че изграждането му започна след приемането на Третия енергиен пакет и би трябвало да попада под същите условия.
На пресконференция в Брюксел миналата седмица енергийният комисар Йотингер припомни, че за „Северен поток” е било направено изключение от европейското законодателство, след „внимателен анализ”. Еврокомисарят подчерта също така, че Брюксел не е получавал молба или запитване от страните участници в „Южен поток” за прилагането на подобно изключение. (?)
Според него, в предстоящите преговори с „Газпром”, Европейската комисия ще играе ролята на адвокат, който ще защитава интересите на държавите членки в договорите им с руската държавна компания.
Към тази позиция „Жилото” запазва скептицизъм.
Но от българска гледна точка е сигурно едно: в желанието си да угодим на всички господари се приближихме с още една крачка към отколешната мечта на поколения комунисти, комсомолци и пионери (пенсионери) да сме „в Съюза” и някой да носи отговорността за решенията вместо нас.
