Най-новата коалиция в българската политика – тази между Волен Сидеров и Николай Бареков, която може да бъде кръстена „Сидереков”, остава извън парламента, ако изборите бяха днес. Макар двамата бивши „журналисти” да не са подписали официален пак за сътрудничество, те оплетоха телата си на няколко пъти в страстна прегръдка, която навежда на разни мисли, кой точно ги е венчал.
Това е друга тема, но сме пак тънко ще припомним, че Волен Сидеров преди изборите получаваше огромно телевизионно време в предаването на Бареков по TV7.
Проучване на „Галъп”, публикувано в сряда показва, че партията на Бареков и „Атака” няма да могат влязат в законодателния орган, защото ще получат подкрепата съответно на 2.1% и 1.8% от гласувалите.
Социолозите, разбира се, дават данни за двете формации по отделно, но и общият сбор на резултатът им не им осигурява достъп „зад загражденията”.
От „Галъп” уточняват, резултатът за „Атака” е преди последните скандали около пътуванията по света на лидера на партията Волен Сидеров, който според „опорните точки” на националистите са за изучаване на „антиколониализма”.
Изследването е направено между 28 ноември и 5 декември сред 1012 пълнолетни граждани чрез пряко интервю.
То сочи, че разликата в подкрепата за БСП и ГЕРБ е 4.8 пункта. За БСП биха гласували 22.8%, за ГЕРБ – 18., за ДПС – 6.1%, за Реформаторския блок – 4.8%.
И „Галъп”, както и другите агенции, провели проучвания в последните седмици, потвърждава, че БСП остава водеща политическа партия, следвана от ГЕРБ. Останалите агенции, правили измерване на електоралните нагласи, дават обаче по-малка разлика между двете партии.
Протестите получават подкрепата на 43% от анкетираните, докато 44% не ги одобряват. Протестите трябва да продължат според 43 на сто от гражданите, докато 40% споделят обратното мнение.
„Студентските протести, ескалацията на напрежението, големите партийни митинги и синдикалният протест превърнаха първата половина на ноември в нов връх на протести – втори след лятото. Той обаче изглежда отминат, ако се съди по различните индикатори, които измерват протестната енергия – подкрепата за протестите, искането за оставка и т.н. не се задържаха на по-чувствителните нива от предходния месец и през декември са установяват на познатите от края на лятото и началото на есента дялове от около и над 40%”, посочват от „Галъп“.
Допълнителен фактор в това отношение е и усещането за отслабване на протеста, споделяно от 62% от анкетираните. Противоположно е впечатлението у 13% от анкетираните.
Според 26% от гражданите, ако протестите продължат, те в крайна сметка ще успеят да постигнат оставка на кабинета и предсрочни избори, но 47% смятат обратното. Преобладаваща е вярата в успеха на протеста сред привържениците на ГЕРБ и на партиите от Реформаторския блок, отчитат социолозите.
Според „Галъп” протестният потенциал остава като цяло висок – 22% декларират готовност за участие в протест срещу правителството. „Очевидно липсата на бърза оставка на кабинета довежда до известна умора и скептицизъм към протестите, но пък и несигурността пред управляващото формирование не е намаляла. Тя се подсилва и от регистрираното и в предишния месец общо раздразнение към политическата прослойка”, отбелязват социолозите.
„Това се проявява и в ниското доверие към правителство, президент и парламент, но и при тях не е продължил спадът от миналия месец, който беше симптом на общото делегитимиране на целия политически елит. И правителство, и президент имат доверие от около 30%, а недоверие – около 60%. Парламентът пък завършва годината с доверие от 18%”, отчита изследването на „Галъп”.
Обществото като цяло е останало с положително впечатление и от протестиращите, и от полицията по време на гражданските демонстрации. Близо половината от запитаните оценяват като цяло действията на полицията като нормални и в рамките на закона. Над 40% от запитаните оценяват по този начин и действията на протестиращите. На противоположното мнение и в двата случая са около 25% от анкетираните. „Както може да се очаква, електоратите на двете основни партии са на противоположни мнения”, отчитат от „Галъп”.
Мнението, че България като държава трябва да помага на бежанците, защото те се спасяват от военен конфликт, споделят 43% от анкетираните, докато малко под 1/3 от българите смятат, че страната не трябва да приема повече бежанци от Сирия и трябва да изгони всички, които вече са влезли.
Социолозите подчертават, че през ноември хуманното измерение на въпроса за бежанците се сблъсква със социалната несигурност и страховете от неизвестностите.
Традиционният въпрос „Накъде върви България?” показва, че около 70% от българите продължават да са песимистично настроени. Това са нивата, отчитани от началото на протестите през февруари досега, с различни колебания, посочват от „Галъп”.
