Има ли или няма задействана наказателна процедура срещу България по оперативна програма „Околна среда”? Въпросът се оказа с повишена трудност за българското правителство и адекватен отговор няма.
В понеделник вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова пося семката на песимизма, обявявайки, че европарите по програмата са пред спиране. Тя обоснова думите си с одит на Европейската сметна палата от 2011 година, който открил груби нарушения по времето на ГЕРБ. Предупреди притеснено и за вероятна наказателна процедура, от която ще пострада най-вече местната власт.
Само ден по-късно за пореден път се потвърди, че в кабинета „Орешарски” говорят на различни езици, чуват едно, разбират друго, а за финал се получава трето.
По въпрос, по който Брюксел настоява страната да внесе финансови корекции по конкретни обществени поръчки, се наложи в ролята на „служебен коректор” да влиза екоминистърът Искра Михайлова.
„В тази част за наказателна процедура не може да се говори точно. Тя (Златанова – бел. ред.) е имала предвид наказателни действия. Засега знаем, че имаме време в рамките на два месеца от получаването на българския вариант на сигнала на Европейската сметна палата да изложим становището на страната. Ако то отново е в противоречие на препоръките на ЕС, ще бъдем поканени на изслушване. След това ЕС си запазва правото да налага санкции. Вероятност за санкции, при положение, че има системен проблем, има”, обясни тя пред bTV.
В същото време, но по БНТ, Златанова продължи да „накървавява” картината.
„ЕК е сериозно загрижена за състоянието в ОП „Околна среда“. На езика на комисията това значи, че са в ужас”, заяви тя и на свой ред поправи Михайлова: „Моите колеги твърдят, че такава процедура не съществувала. В писмото от ЕК се казва, че се открива процедура по чл. 99 във връзка с ОП „Околна среда“. Най-нормално е да се проведе одит през 2011-2012-2013 г. Проектите са одобрени за финансиране още през 2008-2009 г. и пак спекулация сега, ама кой е виновен връщаме нещата назад, хан Аспарух ли е виновен?”.
Тя отново отпрати въпроса към „главния заподозрян”, който в историята на българското управление обикновено е предходното правителство: „Ако ГЕРБ са били компетентни, е трябвало да спрат обществените поръчки тогава, тези обществени поръчки, които не са по правилата. Това е много просто, но не е направено. Част от нередностите са отстранени наистина, но ЕК иска да сме по-строги. И да санкционираме точно тази конкретна нередност, по процедура, при която е избран изпълнител”.
От ГЕРБ отново отказаха да поемат вината върху себе си, припомняйки, че проектите, за които говори Златанова, са одобрени през 2008 година и обществените поръчки са проведени през 2008-2009 г. „Отчетен е фактът, че са допуснати грешки от управляващия орган, но това са грешки, допуснати през 2008 и началото на 2009 г., когато и самият Закон за обществените поръчки е допускал смесване на критериите”, заяви по телефона Ивелина Василева.
По-късно през деня ресорният министър в кабинета „Борисов” Томислав Дончев посочи тогавашните министър-председател Сергей Станишев, министър на финансите Пламен Орешарски, както и министър на околната среда Джевдет Чакъров като пропуснали да осъществят контрола.
Така разминаването по въпроса има ли наказателна процедура срещу България по ОП „Околна среда” се размина както на вертикално така и на хоризонтално времево ниво и всъщност остана с нулева стойност.
