Гледаше от ръба на хвърчащия неконтролируемо и все по-бързо „ДАД”. Макар че изглеждаше малък, отвътре космическият кораб беше необятно огромен. Машината се отправяше стремително надолу и заплашваше да се разбие на парчета заедно с всички на борда. Беше твърде тежка, а повредата бе отнела голям процент от мощността й. Трябваше да изхвърли някой от спътниците си.
Хобс бе близо до него дълги години. Двамата бяха претърпели няколко регенерации, които променяйки ги на пръв поглед, оставиха същността им непокътната. Преминали бяха през опасни приключения и препятствия. Времето за раздяла обаче отдавна бе настъпило.
Въпреки че Хобс дори не подозираше, Доктор КОЙ бе усетил пречупването му. Способността му да приема различни цветове според обстановката, подобно на хамелеона, вече му изневеряваше.
Някой трябваше да спаси всички и този някой бе Хобс. Полетя надолу, а Докторът дори не погледна. Само се усмихна, знаейки, че другите са в безопасност. Поне засега, защото старият „ДАД” във времето неведнъж се беше доказвал като една несигурна машина.
Започна да се издига. Трябваше да се придвижи няколко седмици напред, където го чакаше поредната несправедливост. Там беше оставил своето творение „ПО-1”, получил човешкото име Орсън, да се грижи за цял народ.
Орсън бе лично програмиран от Доктора и до момента нямаше системни грешки. Редовната профилактика и препрограмиране бяха необходими, но когато става въпрос за машини, все още не бе измислена перфектната такава. Проблемът идваше отвън.
Част от този народ бе започнал да излиза от общата настройка и честотите, които излъчваше, силно смущаваха общата картина, която и Орсън, и Доктора, и спътниците му се опитваха да запазят непроменена. Разбира се, изключване от системата на „ПО-1” не бе допустим вариант и екипът на Доктор КОЙ се изправи пред ново предизвикателство.
Излезлите от строя модели трябваше да бъдат поставени на мястото им, но как да се случи това? Мисли, мисли, Докторе. Лампата светна.„Ако на едно място бъдат докарани екземпляри с правилната честота в пъти по-голямо количество, то влиянието им би трябвало да пренастрои режима на действие на дефектните”, сети се той.
Планът никак не бе труден за изпълнение. Докторът разполагаше с матрици по цялата земя, която обитаваше обърканият народ. Облъчването започна. Червен лазер започна да излъчва от центъра на най-големия град. Мигновен видим ефект нямаше, но Доктор КОЙ разчиташе, че си е свършил работата в неясното бъдеще. А Орсън получи допълнителен ъпгрейд, с който да може да отваря по-лесно входове отзад.
Трябваше му обаче допълнителна защита, защото знаеше, че скритият враг, срещу когото се изправя, не е толкова лесен за ликвидиране. Сети се, че разполага с черните си любимци. Харесваше ги, защото разполагаха с голям набор от оръжия, нямаха сетива и разум и се подчиняваха на преки команди безусловно. Нареди ги стратегически и ги активираше, когато имаше нужда.
Така вече можеше да си отдъхне, поне за кратко. Бе овладял ситуацията в тази цивилизация и можеше да разчита на добра служба от „ПО-1”, докато частите му не се изхабят напълно. Имаше и резервен вариант. Вече работеше по новия си модел „НБ-1”, който смяташе да нарече Нейбъл.
Качи се обратно в космическия си кораб, за тръгне към друга битка. Нещо обаче го човъркаше, тормозеше, не му даваше мира…
Да, беше потиснат.
*Образът на Доктор КОЙ е взаимстван от главния герой в британския едноименен сериал „Доктор Кой” (Doctor Who).
