Вицепремиерът Даниела Бобева сама призна, че държавните предприятия не могат редовно да плащат заплати на служителите си и успяват да съществуват единствено, ако спечелят някоя обществена поръчка.
В петък по време на Обществен съвет по енергетика представител на гражданско сдружение отправи към нея идеята компаниите, които забавят с повече от два месеца месечните възнаграждения към служителите си, да нямат право да печелят обществени поръчки. Целта на предложението беше по този начин фирмите да имат стимул да са по-изрядни към работниците си. Предложението беше на часа беше прието скептично от Бобева, която просто поклати глава и заяви, че то няма някакъв шанс да бъде реализирано.

 „Такъв вариант е бил обмислян вече. Това ще означава, че много държавни фирми няма да могат да кандидатстват за обществени поръчки. А ако не кандидатстват за такива – няма да имат възможност и за напред да плащат заплати“, обясни вицепремиерът.

Така тя индиректно призна, че много държавни дружества не плащат редовно заплати и могат да разчитат за поръчки и договори не на „пазарната икономика“, която е установена у нас, а на подаяния от страна на държавата.

Сякаш сме пак в средата на 80-те години и всичко е някаква бутафория. Всеки път, когато дадено държавно дружество го закъса, ще му се обяви обществена поръчка, която то да си спечели.

Не, това въобще не е държавна намеса, това хич не е планова икономика. Щом като заради този проблем са се отказали такава поправка да влезе в закона, значи проблемът въобще не е единичен случай. И за пореден път – само ако някой се е съмнявал – се доказва, че държавата – само меко казано – не е най-добрият стопанин, който бизнесът е виждал.

В същото това време икономическият министър Драгомир Стойнев призна, че държавата ще национализира закъсали частни дружества.

Първото беше радневската фирма „Ремотекс“, която работи осовно като подизпълнител на държавния ТЕЦ „Марица Изток 2“ и прилижащите му мини. За фалиралото дружество обаче собственикът му поиска сумата от 85 млн. лв.

Второто фалирало дружество, което държавата ще държи на системи е Химко Враца.

И това е явно само началото на серия от неудачни покупки, една фина национализация около 25 години след финансовия и идеологически крах на илюзията за комунизма по света.

Явно не и у нас.