„Важно е да отбележим, че темата за разширяването се завърна в европейската политика. И не само по отношение на Украйна, а и на Западните Балкани, Молдова и Грузия. Независимо, че трудно могат да се коментират дати“.
Това каза пред БНР Владимир Шопов, политолог и експерт по европейските въпроси, във връзка с речта на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
„Бих бил изненадан, ако се стигне до конкретна дата за начало на преговори на ЕС с Украйна. След присъединяването на България, Румъния и Хърватия всички европейски политики избягват да фиксират начални точки на преговорния процес. По много причини. … ЕС много често се опитва да прави геополитически крачки напред през инструмента на своето разширяване. Очевидно е, че руската война срещу Украйна отново постави на дневен ред геополитически рискове и проблеми и необходимостта Европа за пореден път да укрепи своите периферии. Това е по-общият контекст и той трудно ще бъде променен през идните години“, коментира политологът и подчерта, че разширяването на ЕС ще остане дългосрочно на дневен ред, големият въпрос обаче е как точно то би се случило.
По думите на Шопов геополитиката се е завърнала в мисленето и в поведението на ЕС и темата за разширяването е една от плоскостите, на които това намира своето отражение.
„ЕС извървя сериозен път и постепенно се превръща в доста единен геополитически блок. И не само заради войната в Украйна и начинът, по който реагирахме като съюз, а и по отношение ан Китай и индустриалната политика. ЕС в много по-голяма степен вече функционира като единно цяло“, посочи още той.
В предаването „Нещо повече“ политологът изтъкна, че на високо ниво ЕК е подкрепила България и Румъния за Шенген:
„Видимо е, че двете страни се приближават към присъединяване в шенгенското пространство. Посоката на движение е ясна. Не мисля, че в идните месеци ще бъде разрешен този ребус. След изборите в Нидерландия и в Австрия вече ще е трудно да бъда поддържано това вето. Темата за българското членство в Шенген не приключва с формалното ни присъединяване, защото, от гледна точка на миграцията, организираната престъпност и заплахите от тероризъм, България се превърна и дългосрочно ще бъде нещо като фронтова държава. Присъединяването ни към Шенген би трябвало да бъде начална точка на създаване на много по-работеща първа линия на защита, което ще се случва с подкрепата на европейските институции, но в много голяма степен ще трябва да се случва и най-вече с начина, по който работи българската държава“.
Според него речта на Фон дер Лайен за състоянието на Съюза поставя началото на европейската предизборна кампания:
„Доминиращото усещане беше, че започва позиционирането на европейските политически семейства за наближаващите избори“.
