Руските моряци от Черно море бяха техните братя, приятели и другари. Днес те са заплахата, срещу която се отбраняват украинските моряци, затворници в пристанището на Севастопол и откъснати от света, на ръба на кея. С тези думи започва репортажа на кореспондентите на Agence France-Presse от военноморската база на Кримския полуостров.
Те са няколко десетки, на борда на два плавателни съда – командният кораб „Славутич” и фрегатата за борба с подводници „Тернопил”. Техните жълто-сини знамена са единствените украински флагове, които се веят в огромната военноморска база, седалище на руския Черноморски флот, който я използва под наем от властите в Киев. Два кораба, срещу над 20 с цветовете на Москва.
За разлика от другите украински военни бази в Крим, те не са обсадени. Въженце, с табела „достъпът забранен”, ги отделя от руския миноносец „Турбинист”, на чиито борда са натрупани товари със зеленчуци.
Въжетата са опънати, за да бъдат отделени от кейовете украинските кораби. „От съображения за сигурност, за да избегнем атака”, споделя пред AFP, крещейки за да бъде чут, подофицерът Руслан Обик. „Сега е спокойно, но ако дойдат, първо ще се отбраняваме” (прави жест с пръсти като оръжие), „ако трябва ще саботираме кораба. Няма да им го дадем.”
Трима въоръжени моряци, с автомати „Калашников”, тежки каски и бронежилетки, стоят на стража до него. Останалата част от базата изглежда опустяла. Нито един часови не се вижда.
Четиринадесет годишната Виктория е дъщерята на Руслан. Тя закача найлонов плик за въже, което баща й и подава през борда. „Нося му някои неща, защото са задържани там горе и не може да се прибере вкъщи”, казва тя. „Чисти ризи, продукти за лична хигиена. Страхувам се руснаците да не нападнат.” Момичето си заминава. Баща й, който не е стъпвал земя от две седмици, й изпраща въздушна целувка.
Страхът от руска операция не е споделян от вторият офицер на „Славутич”, Павло. „Сигурни сме, че няма да бъде използвана сила срещу нас. Ако случаят е такъв, сме готови да отбраняваме, без огнестрелни оръжия, нашите кораби, нашата чест и нашия народ”, казва той.
За бившите братя по оръжие, наследници на съветската флота, ситуацията е странна. „Руското командване отдалечи корабите, които бяха до нас. Вече нямаме други контакти с тях, освен по телефона. Но те са наши братя. Офицерите и матросите се безпокоят за нас и се интересуват как сме”, разказва втори офицер Павло.
Обсаденият украински генерален щаб
Входът на пристанището от десет дни е блокиран от руски плавателни съдове и плаващи цистерни, свързани с вериги, облитани от бойни хеликоптери. Никакъв шанс двата украински кораба да се присъединят към останалата част от флотата в Одеса.
