„Нека не стоим разделени. Време е да кажем: България е единна“, каза премиерът Кирил Петков пред събралото се множество пред паметника на Шипка на 3 март, когато българите отбелязват края на многовековното османско владичество. В отговор група проруски симпатизанти и крайнодесни привърженици, някои от които развяваха руски знамена и скандираха „Русия“, освиркваха призива му за единство и дори го хвърляха със снежни топки.
Паметникът се намира в живописен планински проход, историческо бойно поле по време на Руско-турската война, където руската армия, подпомагана от български доброволци, отблъсква голяма атака на османците през лятото на 1877 г. Въпреки призивите за бойкот на празника в знак на солидарност с Украйна, тъй като често се възприема като възпоменание от тесните връзки между Москва и София, Петков все пак направи похода до върха, само за да бъде поздравен със снежни топки. Замерването се очакваше.
От години България играе предпазливо двойно действие, опитвайки се да балансира между Изтока и Запада и да не ядоса Москва. Докато инвазията на Русия в Украйна на 24 февруари обедини Европа в осъждането на войната, конфликтът изостри старите разделения в българската политика и общество.
Само дни след сраженията в Украйна Петков трябваше да уволни своя министър на отбраната – бивш бригаден генерал – който повтори описанието на конфликта от президента Владимир Путин като „операция“, а не като „война“, и предложи България да остане неутрална, въпреки че е член на НАТО. Въпреки че Петков дойде на власт през декември, обещавайки да начертае по-западна траектория, той все още трябва да управлява в коалиция със Социалистическата партия – наследниците на бившите комунисти, свързани с Москва, – които избягват да санкционират Путин.
Ако всичко това не беше достатъчно проблематично за новия лидер, България също е пълна с проруска дезинформация, която стоварва вината за инвазията в Украйна върху Съединените щати. В управлението на отношенията с Русия, а също и със собствената си общественост, Петков преговаря за лабиринт.
Връзките между Русия и България – членка както на ЕС, така и на НАТО – са дълбоки, като страните споделят исторически, религиозни и културни връзки. По време на комунизма свръхтесният съюз на България с Москва доведе до прозвището „шестнадесета република“ на Съветския съюз. Дори след падането на желязната завеса много хора, свързани със стария ред и неговите тайни служби, продължават да бъдат част от политическия истеблишмънт на България. Широко разпространената високопоставена корупция и олигархичните връзки с правителството позволиха на Москва да използва допълнително тези връзки.
Заради влиянието на Русия в България някои виждат балканската страна като троянски кон на Москва в ЕС. „Нивото на руското влияние в България е несравнимо и прави страната доста уязвима“, каза Руслан Стефанов, програмен директор в софийския Център за изследване на демокрацията. „Конфликтът изведе тези стари дивизии на фронтовата линия.“
Партиите от целия политически спектър са склонни да се въртят на пръсти по теми, свързани с Русия, и не правят нищо, което може да ядоса Кремъл.
Бившият министър-председател на страната Бойко Борисов, който доминираше българската политика през по-голямата част от последното десетилетие, усвои изкуството да тъпче въжето между лоялността към ЕС и НАТО, от една страна, като същевременно поддържа приятелски отношения с Путин, от друга. През 2010 г., когато Путин посети София, той не само сключи сделка за газ – по-късно спряна – но напусна страната с двумесечно кученце, което щеше да порасне в масивно каракачанско овчарско куче, специален подарък от Борисов.
Енергията отдавна се оказа ключова точка на руския лост и Петков настоява, че всякакви по-нататъшни санкции, наложени срещу Русия заради Украйна, ще трябва да предоставят на България изключение поради ограниченията за закупуване на петрол и газ. Западните дипломати отдавна се оплакват, че руските енергийни гиганти като Лукойл и Газпром упражняват твърде голяма власт в България и са предотвратили истинска диверсификация. София например беше обвинена в продължение на много години, че протака изграждането на газова интерконекторна връзка на гръцката граница, която ще позволи на Югоизточна Европа да прекъсне зависимостта си от Русия и да осигури доставки в Турция от Азербайджан, Близкия изток и Централна Азия .
Целият материал на Politico: ТУК
