„Походът за справедливост“, както самия лидер на частната военна компания „Вагнер“ Евгений Пригожин назова несъстоялият се метеж през месец юни, освети няколко добре пазени тайни. Първата и най-значима сензация беше доказаният провал на Путин не само като реформатор, но и като диктатор-ръководител на силно милитаризирана държава, която доскоро се спрягаше като една от основните военни сили в света. В Русия, където от години разделението на властите отразява балансът на силите между олигарси, силите за сигурност и армията, стана ясно че Путин вече не е най-силният играч.
Въпреки че метежът на лидера на частната военна групировка „Вагнер“ Евгений Пригожин продължи по-малко от 24 часа, след като на 24 юни когато бойците му завзеха ключови военни обекти в Ростов на Дон и след още няколко часа се озоваха в покрайнините на Москва, светът стана свидетел единствено на хаос и безпомощност, демонстрирани от централната власт в Москва. Затворени бяха пътища, започна копаенето на окопи, появиха се съобщения за поставяне на мини на ключови места, но нямаше и следа от светкавичния военен отговор, който всички очакваха от Путин. Както в редица подобни ситуации в Африка и Латинска Америка, докато ключови фигури на режима светкавично изоставиха Москва и се разбягаха в различни посоки, основната част от населението и въоръжените сили остана безмълвна и бездейна и изчакваше за да види кой ще надделее в един сблъсък между „Вагнер“ и централната власт. Евгений Пригожин обрисува в телевизионно обръщение ръководството на страната като проядено от корупция и изцяло дискредитирано; той обяви че войната в Украйна няма никакви морални и политически основания и директно изобличи пропагандата на Кремъл като инструмент обслужващ единствено интересите на олигархията. Пригожин подробно се спря на некомпетентността на ръководството на руската армия и тежките загуби, които тя понася в Украйна. С това той хвърли ръкавица в лицето на Путин като директно го обвини, че е загубил връзка с действителността и така концентрира върху себе си вниманието на света. Нима разузнавателните служби на държава, ръководена от бивш шпионин са толкова слаби, че не успяха да предотвратят такова развитие? Явно да.
Друга добре пазена тайна се разкри в отговора на Владимир Путин, който на 27 юни окачестви действията на Пригожин като метеж и измяна и разказа, че всъщност частната военна компания „Вагнер“ е една от многото, създадени и директно финансирани от руската държава. Правителствените медии в Русия бяха изпълнени с праведен гняв към един бивш затворник, превърнал се в ресторантьор, незнайно как спечелил доверието на любимият лидер и така поставен начело на групировката „Вагнер“, който показа черна неблагодарност и застана срещу създателя си. Но в същото време Пригожин и групата „Вагнер“ се явяват еманация на всичко, което не е наред с Русия и Путин. За всички наблюдатели на събитията от 24-25 юни беше ясно, че Пригожин се озова в позицията, в която беше, единствено заради комбинацията от параноя и бруталност на Путин. Ръководството на страната от съветско време насам никога не е имало доверие на армията, затова и винаги се е нуждаело от лоялни сили във вътрешното министерство и службите за сигурност. Путин демонстрира иновативност чрез създаването от страна на държавата на формално необвързана със властта частна групировка, която да може да извършва военни престъпления в чужбина, да участва в манипулация на избори и да проектира руското влияние на три континента.
След като в рамките на 24 часа на Пригожин беше издадена заповед за арест и задочна присъда, само след денонощие той получи амнистия и коридор към Беларус, където да се изтегли временно с армията си. Това поставя един много важен въпрос обаче – какво е бъдещето на „Вагнер“ и как ще бъде използван занапред. Защото макар за момента основният контингент на ЧВК „Вагнер“ да опъва палатките си в Беларус, недостатъчно се говори за това, че в Африка частната армия вече е изградила една малка империя, функционираща изцяло в интерес на Кремъл.
В обръщението си в „Телеграм“ от 26 юни, г-н Пригожин се оплака, че въпреки че ръководената от него структура е извършила „огромен брой задачи в интерес на Руската федерация“ в африканските и арабските страни, това не е оценено достатъчно. Какво точно прави „Вагнер“ в Африка е интересен въпрос, особено на фона на изявлението на външният министър на Русия -г-н Сергей Лавров, в което той обяви че операциите на ЧВК „Вагнер“ в чужбина продължават по план.
Частната армия на Пригожин има присъствие в 12 африкански държави и редица икономически и политически интереси, свързани с това, като не на последно място тя се явява инструмент за политическо влияние на Москва, от което явно никой няма намерение да се отказва. Накратко – вероятно е „Вагнер“ да се оттегли от Африка само ако самите африканци започнат да виждат Русия като слаб и ненадежден партньор. За да се разбере какво може да се случи по-нататък с африканската империя на Вагнер, е полезно да се разбере как функционира тя.
ЧВК „Вагнер“ е на практика конгломерат от различни фирми, всички свързани с Русия и руската държава в частност, които работят по договори с чужди правителства. Това позволява на руската държава да участва в редица колониални авантюри без особена отчетност у дома или в чужбина. Бизнес моделът на ЧВК „Вагнер“ в Африка има три потенциални елемента, които се комбинират в различна последователност в зависимост от страната в която се действа. Тези три елемента – военен, икономически и политически са най-ясно изразени в Централно Африканската Република (ЦАР), която е бивша френска колония в която „Вагнер“ се установи през 2018 г.
Военният компонент в услугите на „Вагнер“ е водещ, той е и причината различни африкански правителства да се обръщат към групировката и съответно – към Русия, с молба за съдействие в сферата на сигурността. Няма официални оценки колко бойци на „Вагнер“ има в Африка, но анализатори предполагат, че броят им е около 5 000, като повечето от тях са в Мали и ЦАР (засега неизвестен брой членове на „Вагнер“ все още се намират в Сирия). Макар, че общият брой може да изглежда относително малък, на база интервютата с дезертьори от групировката може да се каже, че ядрото на тези наемници е съставено от ветерани от руските специални части, които са добре обучени и екипирани и най-важното – с опит от редица конфликти по света. Военният компонент на услугите на „Вагнер“ е насочен и към увеличаване на военният потенциал държавите – реципиенти, чрез обучение на местни военни части. Такъв е случаят със ЦАР, където военните инструктори на „Вагнер“ са създали паралелна армия от около 5 хил. души, подбрани и обучени от тях. Новосъздадената групировка работи за етническата група от която произлиза президента на Централноафриканската република (ЦАР) Фаустин Арканж Туадера. Според различни доклади на международни агенции и неправителствени организации, наемниците на „Вагнер“ са обучили тези части и на техники за изтезания, които те открито прилагат спрямо политическите врагове на президента Туадера. Твърди се, че „Вагнер“ внася оръжия, безпилотни летателни апарати и самолети в нарушение на оръжейното ембарго на ООН и използва тази паралелна армия като част от терористична кампания, насочена към противници на властите в страната. Налице са доклади от разследвания на различни организации, които обвиняват членовете на „Вагнер“, които оперират в ЦАР, в масови убийства, изтезания и изнасилвания като част от стратегията на групата за „прочистване“ на селата. Докладите на Human Rights Watch, ООН и други организации са дипломатични в изказа си, но рязкото повишаване на вътрешните миграционни процеси и смъртността в резултат от въоръжено насилие в ЦАР ги кара да определят дейността на „Вагнер“ като основна причина за „за увеличаване на трудностите за оцеляване“.
Вторият елемент от бизнес модела на „Вагнер“ е икономически и е свързан с цената, чрез която се заплащат услугите им. Както казахме по-горе „Вагнер“ не е йерархичен бизнес, а по-скоро гъвкав конгломерат с мрежа от дъщерни дружества. Съдейки по компаниите, които работят с „Вагнер“ и са обект на американски и други санкции заради това, бизнес партньорите на групировката контролират залежи от злато и диаманти. Дори само златните залежите в мината Ндасима, разположена в ЦАР, се оценяват на милиарди долари. Повечето села, обект на прочистване от страна на наемниците на „Вагнер“ се намират в близост до златни и диамантни находища. Друг елемент от операциите е трафика на злато на злато и диаманти, за който има редица примери в Судан.
ЦАР е пример за политическият компонент от услугите, предлагани от ЧВК „Вагнер“ – там групировката е работила активно в кампанията за преизбирането на президента Туадера през 2020, както и за преговорите с другите политически фракции в страната. В редица други държави „Вагнер“ провеждат пропаганда и кампании за дезинформация, както и използват фалшиви наблюдатели на изборите.
Въпреки своята популярност Евгений Пригожин не е нито изпълнителен директор, нито координира всички операции на групировката „Вагнер“. Затова редица анализатори предполагат, че неговата замяна не би довела до нарушения в операциите на частната военна компания в Африка, както и на други континенти.
„Вагнер“ е важна част от възраждащия се интерес на Кремъл към Африка през последното десетилетие. След анексирането на Крим през 2014 г. Русия удвои ангажиментите си на континента. Въпреки, че това не е единственият външнополитически инструмент на Кремъл, той си запазва комбинацията от значимо въздействие при относително ниска цена. Нещо повече – приходите от дейността на компанията са изцяло в сивия сектор и помагат на Русия да устоява на въздействието на западните санкции. Мрежата за дезинформация на групировката разпространява антизападни настроения в Африка, като често цитиран пример е лъжата, че френски войници са отговорни за убийството на девет китайски войници в ЦАР в началото на тази година. „Вагнер“ е изключително успешен в установяването на неофициални канали за влияние между Русия и африкански политици, които лесно могат да бъдат превърнати в официални отношения. Посланикът на ЦАР в Русия наскоро заяви, че бизнеса с „Вагнер“ се развива и толкова добре, че правителството обмисля възможността да започне разговори с руските власти за изграждане на постоянна военна база.
Точно затова е вероятно руските власти да установят по-здрав контрол върху дейността на групировката в чужбина. Национализацията не изглежда като добра идея, защото тя би ограничила възможностите за правдоподобно отричане на руската намеса и военните престъпления в засегнатите държави, а също така би уронило и престижа на местните правителства, които не би имало как да твърдят че ползват частни услуги, а не чуждестранни военни контингенти в собствените си държави. Ребрандирането и вероятно назначаването на ново ръководство на групировката „Вагнер“ изглежда по-рационално. В тази посока бяха и усилията на руското външното министерство, които побързаха да успокоят клиентите в Африка, включително и в Сирия и Мали, че независимо от бунта на Пригожин, руските операции в чужбина ще продължат съгласно поетите вече ангажименти.
В ЦАР правителственият говорител заяви пред АФП че „ЦАР е подписала договор за защита с Руската федерация през 2018 г. а не с ЧВК „Вагнер“, като добави, че „Русия е сключила договор с подизпълнител с Вагнер; в случай че Русия вече не работи с „Вагнер“, тогава тя ще ни изпрати нов контингент“. В правителственото комюнике напрежението между Пригожин и Путин беше определено като „вътрешен въпрос за Русия“.
В Мали военната хунта, която е на власт, изиска от ООН да изтегли мироопазващият си контингент възможно най-бързо. Правителството на Мали открито продължава да разчита на „Вагнер“ за подкрепа в решаването на конфликта с местните джихадисти.
След бунта на Пригожин има известен риск африканските елити да променят мнението си за Русия. Това отразява до каква степен подкрепата за Русия зависи от това да бъде възприемана като достатъчно силна, за да помогне на африканските си клиенти да постигат собствените си цели. Тест за това ще е дали „Вагнер“ ще изпрати контингент в Буркина Фасо, която също като Мали се управлява от военна хунта. Налице е ирония, от която дори руската пропагандна машина ще й е трудно да убегне – как можеш да предлагаш защита от преврати на диктатори в чужбина, ако ти самият не можеш да се справиш с превратаджии у дома, а те са същите главорези които вече работят при клиентите ти в чужбина?
автор: Ради Стоянов – доктор по икономика с изследователски интереси в сферата на международните отношения и новите технологии
