Христо Иванов

Главният прокурор Иван Гешев следва да представи пред Народното събрание отчет за дейността на Бюрото за защита на свидетели за периода от януари 2020 г. до 30 юни 2021 г. Решението беше взето от парламента днес със 143 гласа “за” и е по искане на “Демократична България”. Главният прокурор ще бъде задължен да представи в 14-дневен срок доклада си, а депутатите ще могат да му задават и въпроси.

В края на юли се разбра, че Държавната финансова инспекция е започнала проверка на разходите на Бюрото за защита на свидетели. На 23 юли служебните министри на правосъдието и на вътрешните работи изнесоха информация, че съгласно отчет на главния прокурор през 2020 г. бюрото не е осъществявало защита на свидетели, каквато е основната му функция по закон. Същевременно бюджетът му беше увеличен в последните години, изтъкват вносителите. Те посочват, че гражданите имат правото да знаят за какво се харчат парите им, след като вероятно те не се използват за защита на застрашени свидетели.

“Това бюро бе превърнато в една лична гвардия на главния прокурор и е част от цялата инфраструктура на злоупотреба с власт, безконтролност и репресивност”, изтъкна от парламентарната трибуна председателят на групата на “Демократична България” Христо Иванов.

Той посочи световната практика формите на сложна престъпна дейност успешно да се преследват чрез използването на защитени свидетели. “Фактът, че такива липсват, а бюрото защитава един човек – главния прокурор, е една институционална перверзия, която трябва да прекратим”, заяви Иванов. Той увери, че Гешев не бива да се притеснява, защото бюрото ще продължи да го обслужва, но в друго качество. 

“Надявам се, че ще дойде момент, в който той ще стане защитен свидетел и ще бъде готов да разкаже за това как е бил инсталиран, какви указания от кого е получавал и как ги е изпълнявал, за “Осемте джиджета” и т.н.”, заяви Христо Иванов. 

Депутатът от “Демократична България” Атанас Славов изтъкна, че искането за изслушване на Гешев по темата е една стъпка към въвеждането на парламентарен контрол върху дейността на държавното обвинение. Той определи липсата на реален контрол от страна на НС върху главния прокурор като големия проблем на конституционния модел.

“Няма възможност за взаимен контрол на властите – главният прокурор може да контролира всеки, а никой не може да контролира главння прокурор. Ако 46-ото Народно събрание иска да има реална обществена легитимност, единственият шанс затова е най-накрая да си свършим работата – да няма орган в нашата държава, пък бил той и Главният прокурор, който да е извън или над закона и Конституцията”, изтъкна Славов.