"Важно е да отбележим, че темата за разширяването се завърна в европейската политика. И не само по отношение на Украйна, а и на Западните Балкани, Молдова и Грузия. Независимо, че трудно могат да се коментират дати". 

Това каза пред БНР Владимир Шопов, политолог и експерт по европейските въпроси, във връзка с речта на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

"Бих бил изненадан, ако се стигне до конкретна дата за начало на преговори на ЕС с Украйна. След присъединяването на България, Румъния и Хърватия всички европейски политики избягват да фиксират начални точки на преговорния процес. По много причини. ... ЕС много често се опитва да прави геополитически крачки напред през инструмента на своето разширяване. Очевидно е, че руската война срещу Украйна отново постави на дневен ред геополитически рискове и проблеми и необходимостта Европа за пореден път да укрепи своите периферии. Това е по-общият контекст и той трудно ще бъде променен през идните години", коментира политологът и подчерта, че разширяването на ЕС ще остане дългосрочно на дневен ред, големият въпрос обаче е как точно то би се случило.

По думите на Шопов геополитиката се е завърнала в мисленето и в поведението на ЕС и темата за разширяването е една от плоскостите, на които това намира своето отражение. 

"ЕС извървя сериозен път и постепенно се превръща в доста единен геополитически блок. И не само заради войната в Украйна и начинът, по който реагирахме като съюз, а и по отношение ан Китай и индустриалната политика. ЕС в много по-голяма степен вече функционира като единно цяло", посочи още той. 

В предаването "Нещо повече" политологът изтъкна, че на високо ниво ЕК е подкрепила България и Румъния за Шенген:

"Видимо е, че двете страни се приближават към присъединяване в шенгенското пространство. Посоката на движение е ясна. Не мисля, че в идните месеци ще бъде разрешен този ребус. След изборите в Нидерландия и в Австрия вече ще е трудно да бъда поддържано това вето. Темата за българското членство в Шенген не приключва с формалното ни присъединяване, защото, от гледна точка на миграцията, организираната престъпност и заплахите от тероризъм, България се превърна и дългосрочно ще бъде нещо като фронтова държава. Присъединяването ни към Шенген би трябвало да бъде начална точка на създаване на много по-работеща първа линия на защита, което ще се случва с подкрепата на европейските институции, но в много голяма степен ще трябва да се случва и най-вече с начина, по който работи българската държава".

Според него речта на Фон дер Лайен за състоянието на Съюза поставя началото на европейската предизборна кампания:

"Доминиращото усещане беше, че започва позиционирането на европейските политически семейства за наближаващите избори".