В битката си с неотслабващата инфлация централните банки на САЩ, Великобритания и Австралия се видяха принудени тази седмица да повишат за пореден път лихвените проценти.

И те далеч не бяха сами. Чехия вдигна основния лихвен процент с три-четвърти пункт до 5,75 на сто, като повишението беше пето поред за по-малко от година. Исландия повиши основния лихвен процент с един пункт. Същото стори и Индия без предварително да подскаже, че подготвя такава стъпка.

Някои държави, сред които Великобритания, се опасяват, че икономиките им навлизат в етап на рецесия, но това не ги спира да обявяват, че повишаването на лихвите ще продължи.

Ройтерс обобщава стъпките, предприети от централните банки, за да затегнат паричната си политика и да прекратят отпусканите по времето на пандемията стимулиращи пакети за икономиката. Държавите са подредени по степента на твърдостта на мерките.

Нова Зеландия

Централната банка на островната държава е с един от най-твърдите подходи в света. Миналия месец тя вдигна основния лихвен процент с 50 базисни пункта до 1,5 на сто – най-големият подобен скок от две десетилетия насам и четвърти от започналия цикъл на покачване. С инфлация, достигнала 30-годишен връх, очакванията са за ново повишаване с още 50 пункта този месец. В прогнозите си банката залага на основен лихвен процент от около 3,35 на сто до края на 2023 г.

Норвегия

Централната банка на скандинавската страна запази в четвъртък лихвите без промяна, след като през март ги бе повишила до 0,75 на сто. Тогава беше обявено и че паричната политика ще бъде затягана по-бързо от планираното. Очаква се нова стъпка нагоре през юни, както и още три през следващите месеци, като целта е до края на 2023 г. лихвата да стане 2,50 на сто.

Канада

Централната банка на страната започна да повишава лихвите през март, като ги вдигна с 50 базисни пункта до 1 процент, най-големият подобен скок от повече от две десетилетия. Банката освен това вади от баланса си облигациите, достигнали падеж. Управителят на банката Тиф Маклим смята, че лихвите все още са далеч под равновесните нива, оценявани на 2-3 на сто. Пазарите очакват вдигане на лихвите до 3 на сто до края на годината, като за 1 юни е планиран пореден скок с половин процент.

Великобритания

Централната банка повиши в четвъртък основната лихва с 1 процент, най-сериозният скок от 2009 г., в опит да укроти инфлацията, която се прогнозира, че тази година ще превиши 10 на сто. Политиците пък заговориха толкова настойчиво за необходимостта от по-твърди мерки през следващите месеци, че двама от деветте членове на борда на “Банк ъв Ингланд”, които определят лихвените нива, се видяха принудени да контрират, че такъв подход би хвърлил Великобритания в обятията на рецесията. Пазарите все пак очакват лихвите да достигнат 2-2,5 на сто до края на 2022 г.

САЩ

Управлението за федерален резерв в сряда вдигна основната си лихва с половин процентен пункт, най-големият скок от 22 години насам, а пазарите си отдъхнаха, тъй като очакваха скок от 75 базисни пункта. УФР даде да се разбере, че е готов да прибегне към нови повишения, а още от следващия месец започва да намалява натрупаните по време на пандемията изкупени активи, възлизащи на 9 трилиона долара, в опит да постави инфлацията под контрол.

Австралия

Централната банка повиши във вторник основната лихва до 0,35 на сто и подсказа, че това е само началото. Макар и доскоро да отричаше необходимостта от вдигане на лихвите, банката се видя принудена да прибегне до тази стъпка, след като инфлацията през първото тримесечие достигна 20-годишен връх от 5,1 на сто. Очакванията са за вдигане на лихвата до 2,5 на сто до края на 2022 г. и 3,5 на сто до средата на 2023 г., което би било най-агресивния подход на банката в модерната история.

Швеция

Една от последните, прибегнала до вдигане на лихвите, се оказа шведската национална банка. Миналата седмица тя повиши основния лихвен процент с четвърт пункт до 0,25 на сто в опит да удържи инфлацията, която достигна 6 процента, най-високото й равнище от 1991 г. досега. Така лихвите станаха положителни за пръв път от 2014 г., а очакванията са за още две или три увеличения тази година, както и през следащата, така че прагът от 1 на сто да бъде прескочен.

Еврозоната

Европейската централна банка следва “гълъбов” подход, но вероятно ще й се наложи да предприеме по-твърди мерки, след като инфлацията вече прескочи 7,5 на сто. Членът на борда на ЕЦБ Изабел Шнабел каза тази седмица, че вероятно лихвите ще трябва да бъдат повишени през юли. А преди това трябва да спре изкупуването на облигации, което според нея може да се случи през юни. Пазарите прогнозират вдигане на лихвата с около 90 процентни пункта тази година, което означава, че краят на негативните лихви се вижда.

Швейцария

Швейцарската национална банка остава твърдо на страната на “гълъбовия” подход, въпреки че инфлацията в страната достигна 2,4 на сто през март, доста над смятаната за здравословна граница от 0-2 на сто. Банката обаче отказва да вдига лихвите и настоява, че силният франк сам по себе си възпира ускоряването на инфлацията.

Япония

Централната банка на Япония си остава последователен “гълъб”. Миналата седмица тя потвърди, че ще запази лихвените проценти ултраниски и обеща да изкупува неограничено количество облигации, за да защитава доходността им. Това обаче изпрати йената на 20-годишно дъно спрямо долара. Потребителските цени през март нараснаха с най-бързия си темп от две години насам, но крехката икономика засега не дава основание на банката да бърза със затягането на мерките. БТА