„Оранжевата революция” изяде лидерите си – Виктор Юшченко управлява цял президентски мандат, през който успя да изпадне в немилост пред собствените си съграждани.
Анти-руската опозиция се разпадна на фракции, а едно от най-известните й лица – бившият премиер и енергиен министър Юлия Тимошенко - беше осъдена преди две години за крупни злоупотреби със служебно положение при подписване на газови сделки с Москва.
Неслучайно Тимошенко беше и първата публична личност, която, макар и от затворнически стационар, призова съгражданите си да се противопоставят на решението за отказ от асоцииране с ЕС.
Уви, напразни усилия.
Принадлежността на Украйна към про-западната или про-руската сфери на влияние е въпрос от фундаментално значение за всички заинтересовани играчи, но най-малко зависи от украинците.
Източните партньори на ЕС
Европейският съюз лансира през 2009 г. механизъм за сътрудничество, наречен „Източно партньорство”, насочен към асоциирането и възможното бъдещо интегриране на шест бивши съветски републики – Украйна, Молдова, Беларус, Грузия, Армения и Азербайджан. Всяка една от тях (без Беларус, която е част от Митническия съюз с Русия и Казахстан) е обявила сътрудничеството си с ЕС за национален приоритет.
И докато никой не очаква Беларус в близко бъдеще да излезе от сянката на Русия, Молдова и Украйна винаги са били най-перспективните в очите на Брюксел потенциални нови членове на Блока.
С тази разлика, че ако за молдовската кауза работи най-вече Румъния, с активната подкрепа на Франция, за украинската кауза работят всички – през Полша и трите балтийски държави до Германия, и Великобритания.
Което пък превръща Молдова в разменна монета в играта за влияние между Брюксел и Москва – съгласни сме да вземете Кишинев, но не стигайте до Киев!
Търговската хватка на Москва
Трите кавказки държави (Грузия, Армения и Азербайджан), поради географската им особеност, могат да се надяват най-много на преференциален статут в отношенията си с Брюксел, което ги урежда напълно.
Но тясната икономическа обвързаност между страните от бившия СССР продължава да съществува с пълна сила и практически Москва диктува условията за извиване на ръцете на различните „приятелски” търговски партньори.
Временните забрани последните години за внос на руска територия на национални експортни продукти като плодове и зеленчуци, грузинско или молдовско вино, украински шоколадови изделия са само част от прийомите за търговски шантаж, който Русия диктува на бившите си сателити.
Затова е и разбираемо желанието на повечето от страните от „Източното партньорство” да излязат открито на един много по-голям, но преди всичко много по-толерантен пазар, какъвто е европейският.
Икономическият потенциал на Украйна – особено в областта на земеделието и производството - я прави изключително важен залог в играта за влияние между Москва и Европа.
Опитите на Киев да играе суверенен играч в геополитическия шах доведоха до няколко сериозни грешки, и то предимно заради недостатъчен ангажимент от страна на Европа.
Газовата криза от зимата на 2008/09, когато половината континент беше заплашен от недостиг на електроенергия, заради опитите на Киев да извива ръцете на Москва, подчерта значението на Украйна като транзитна страна между ЕС и Русия.
За да запази положение пред „европейските партньори” Кремъл се зае с активното подкопаване на тази гео-стратегическа важност и около две години след „газовата зима” беше официално открит руско-германския газопровод „Северен поток”.
Изграждането на „Южен поток” вече започна и до две-три години, и този тръбопровод ще е факт.
Членството в ЕС е като членство в НАТО
За Русия е от изключително значение сближаването на Украйна с ЕС да следва темпове, диктувани от Москва.
В очите на Кремъл присъединяването на Украйна към ЕС е равносилно на предпоследната крачка преди членството в НАТО, на което Москва няма да се съгласи в близките десетилетия.
И не само защото руският Черноморски флот ще остане на украинска територия поне до 2025 г., а и защото приближаването на Северноатлантическия алианс до руските граници се смята от Русия за враждебно действие – както военните бази на българска и румънска територия, и плановете за изграждане на обща противоракетна отбрана, с радарна база в Полша.
Тази теза открито се споделя и от управляващото в Киев про-руско лоби – без значение в разликата между икономическия и политически съюз, който е ЕС, и организацията за военна взаимопомощ, която представлява НАТО.
Никой не излиза доброволно от желязната хватка на Москва. Поне в геополитически план, що се отнася до „близката чужбина” на Русия, решенията се взимат в Кремъл, а не в Брюксел.
*”Теорията за македонците като геополитически фактор” не е научно обоснована и е плод на разсъжденията на автора. Всяка европейска държава или народ имат конкретни културни, исторически, езикови и други претенции към своите съседи. За модел на теорията са взети отношенията на т.нар. Бивша югославска република Македония, която се управлява от про-сръбско лоби, говори на смесен език и защитава идентичност, изградена върху четири съседни народа – българи, гърци, сърби и албанци.
„Теорията за македонците” дава по същия начин за пример държавата Белгия, спрямо съседните й Франция, Холандия, Германия и Великобритания.
