Пред националната телевизия на Иран заместник-външния министър Абас Аракчи , цитиран от световните агенции, заяви че страната му ще получи 4,2 млрд. долара замразени банкови активи, в замяна на „разтварянето” до по-ниско ниво на един цилиндър обогатен на 20 % уран на всеки три седмици, както и затварянето на част от производствените капацитети.
Преди дни Техеран подписа също така споразумение „петрол-срещу-стоки” с Москва, на стойност 18 млрд. долара. Паралелно на това, в началото на годината в Турция избухна голям скандал, в който бяха замесени високопоставени ръководители от банка с държавно участие, свързан със сделки с Иран за продажба на злато на стойност милиарди долари. Практиката се е осъществявала в продължение на години, въпреки международните санкции над Техеран, и пред „затворените очи” на Вашингтон.
Международните наблюдатели отчитат единодушно, че стотици чуждестранни инвеститори очакват частичното премахване на санкциите, за да започнат да „чукат по портите” на Иран с предложения за търговия. Най-малкото страната притежава 15 % от световните запаси от природен газ в света, на второ място след Русия, което накара някои европейски експерти да коментират възможното съживяване на проекта за газопровод НАБУКО със суровина от Иран, което на този етап е чиста спекулация.
Според някои израелски издания Вашингтон е уверил Техеран, че в преговорите за иранската ядрена програма няма да влизат въпроси, свързани с регионалната политика на Иран. С подобен ход САЩ изолират противниците на отварянето на Иран към света - двете регионални сили Израел и Саудитска Арабия, които се чувстват под директна заплаха от страна ислямската република. По този начин се създава и риск от утежняване на ситуацията в Ливан, където милитаризираната партия „Хизбулла” се ползва с пълната финансова и военна подкрепа на Техеран.
Търговските ползи за Запада обаче от откриването на Ирас за света изглеждат неограничени, което със сигурност ще вземе превес и в по-нататъшното развитие на отношенията с ислямската република.
