Изследователи от Университета на Тексас в Остин са разработили нов тип „активен” плащ за невидимост, който може да оперира върху широк спектър от светлинни честоти, съобщава британската телевизия BBC.
Използвайки „супер-проводим тънък слой”, който се захранва с електричество, плащът прескача ограниченията на съществуващите „пасивни” модели.
В миналото учените са създавали плащове за невидимост с ограничени възможности, които функционират успешно само в отговор на ограничени видове светлина.
Изследователите от Тексаския университет дават за пример предмет, който е направен невидим за червена светлина, но става ярко син при друга „увеличавайки цялостната му видимост”.
„Нашият активен плащ използва напълно нови концепция и дизайн, насочени към прескачане на ограниченията (на съществуващите модели) и демонстрираме, че наистина го може”, разказва пред телевизията ръководителят на научния екип, професор Андреа Алу.
„Ако искате да направите един предмет прозрачен от всички ъгли и върху широк спектър от честоти, това е добро решение. Опитваме се да реализираме на практика самата технология, но в момента сме на много ранен етап.”
Екипът в университета в Остин е започнал работата си, като е изследвал съществуващите дизайни и е достигнал до заключението, че пълната невидимост е „невъзможна”, ако се залага на модели, които разчитат на „пасивни” базови мета-материи.
Мета-материите са изкуствени продукти и имат свойства, непознати в природата. Те пренасочват типове излъчвания, така че да се изкривяват около предмета и да го направят невидим. Въпреки това те могат да бъдат „настроени” да работят само на определени честоти наведнъж и практически стават по-видими при други деления на светлинния спектър.
„Когато добавяш материал около предмет, за да го покриеш, няма как да избегнеш факта, че добавяш материя, която все още реагира на електромагнитни вълни”, разказва още професор Алу.
Решението, предложено от неговия екип, е да се създаде „активни” плащове за невидимост, които имат електрическо захранване и разпръсват малки количества ток върху повърхностната мета-материя, за да може ефективно да се „покрият” много по-широк спектър от светлинни честоти от съществуващите досега дизайни.
Технологията, предложена в изследването на учените, ще позволява плащовете да бъдат по-тънки и по-леки от създадените досега модели, което отваря възможността невидимостта да бъде използвана и извън лаборатория.
И докато предложението на екипа на професор Алу все още е далеч от физическото си разработване, техните усилията са приветствани от научната общност като голяма крачка напред за развитието на технологията.
