Тази седмица администрацията на Белия дом обяви намеренията си „да удължи живота” на Международната космическа станция (МКС) до най-рано 2024 г. – с четири години повече от планираното. Това може да отложи деня, в който космическата лаборатория ще трябва да бъде свалена в Тихия океан. Решението трябва да получи одобрението на Конгреса на САЩ, който има последната дума в определянето на бюджета на американската Агенция за космически изследвания (НАСА). Актуално САЩ отделят около 3 млрд. долара годишно за финансирането на космическата станция, което се разделя и с други държави.
Струва си да отстъпим крачка назад и да попитаме, защо въобще трябва да удължаваме живота на МКС? За какво служи? И какво значение има дали ще удължим живота й или не? Тези въпроси задава днес на страниците на вестник Washington Post журналистът Брад Плъмър.
Какво е Международната космическа станция?
Голяма космическа станция, в орбита на около 400 км. над Земята, с място за живот за шестима астронавти, лаборатории и слънчеви батерии, за да генерират електричество.
Програмата започва през 1993 г. със съвместните усилия на САЩ, Русия, Европа, Япония и Канада. Изграждането на станцията започва през 1998 г. – с четири години закъснение – и първият екипаж пристига на борда й през ноември 2000 г. Оттогава космическата станция е непрекъснато обитавана от екипажи на ротационен принцип, които обикновено престояват между четири и шест месеца. Станцията е окончателно завършена през 2011 г.
САЩ, Русия, Европа и Япония са изпращали собствени космически кораби до станцията. През 2011 г. обаче НАСА прекрати програмата си космически совалки,, което означава, че в момента единственият начин за екипажите да достигат до станцията е руският кораб „Съюз”. Няколко частни американски компании разработват собствени космически апарати, с които да достигнат станцията – Space X извърши първата си успешна снабдителна мисия през 2012 г. – но това е още в ранен етап.
До днес МКС е струвала около 160 млрд. долара, като САЩ осигуряват основната част от средствата – близо 100 млрд. долара. Русия, Европа, Канада и Япония си поделят останалите разходи. Твърди се, че това е най-скъпият предмет някога произвеждан.
Какъв е смисълът от Космическата станция?
Предимно научен – от изучаването на устойчиви на лечение бактерии до подготовката на бъдещите космически изследвания. Но целите са се променяли през времето.
Проектът първоначално е създаден като приемник на мисиите „Аполо” на НАСА, но остава върху чертожните дъски в продължение на десетилетия. В ранните 1990, след падането на СССР, Вашингтон се притеснява, че руските специалисти могат да заработят за враждебни държави и да разпространяват ракетни технологии. Международна космическа станция е бил един от начините (макар и да не е бил единственият рационален) на тези хора да се намери занимание.
През 2001 г. НАСА формулира три конкретни цели на станцията: да извършва изследвания, да установи постоянно човешко присъствие в пространството и да промотира международното сътрудничество. По-късно, когато НАСА започна да се заглежда в изпращането на хора на Марс, мисията на станцията беше преориентирана повече към разработки в областта на космическите изследвания, като ефектите на нулевата гравитация и човешката биология.
Специално средата на нулева гравитация на станцията позволява провеждането на проучвания, които са просто невъзможни на Земята. Сред предизвикателствата, с които се сблъскват изследователите на борда на станцията е примерно прахът, който не „пада” и съответно въздушните филтри се запушват много по-бързо от първоначално очакването. Бактерии се появяват в отдалечените ъгли и тн. А подобни проблеми, като запушени филтри и образуване на плесен, дават ценни уроци, в случай на бъдеща човешка мисия до Марс. При подобно пътуване няма връщане назад на средата на пътя, така че инженерите трябва да предвидят всички възможни проблеми.
Понастоящем НАСА планира да изпрати човек на астероид до 2025 г. и до Марс до 2030 г. Агенцията е установила 32 потенциално опасни за здравето рискове, с които могат да се сблъскат астронавтите по време на дълъг полет пред пространството. И в допълнение е констатирала, че за справянето с 21 от тях станцията е незаменима.
Какви са аргументите да се финансира МКС за още 4 години до 2024 г.?
Алтернативата е бъде оставена да се разбие в океана през 2020 г. Космическата станция не може просто да бъде оставена в орбита – много е обемна и ще създаде твърде много космически боклук. Така че, ако светът оттегли финансирането, станцията ще трябва да бъде контролирано извадена от орбита и евентуално да бъде разбита в Тихия океан.
Удължаването на живота й с четири години ще позволи продължаване на проучвания, които могат да се окажат решаващи за бъдещите космически пътешествия, настояват официалните представители на НАСА. Според ръководителят на програмата за пилотирани полети Уилям Герстенмайер Агенцията иска „да излезе” отвъд ниската земна орбита, но за целта трябва „да се използва това малко стъпало, наречено МКС”.
Според официалната позиция Белия дом критическа функция на МКС е „тестването на технологии и космически системи”, необходими за безопасните бъдещи действия на „хора в дълбокия космос”.
Запазването на космическата станция ще позволи на НАСА да отгледа и частна космическа индустрия в САЩ. В момента има две компании – SpaceX and Orbital Science Corp – които имат договори за снабдяване на станцията до 2017 г. И няколко фирми, сред които Space X и Sierra Nevada разработват собствени капацитети за изстрелване на екипажи до станцията до 2017 г. Ако МКС остане в орбита до 2024 г. това ще позволи на повече компании да се включат в бизнеса – което пък, на теория, може да намали цените на космическите пътувания.
Какви са негативите от удължаването на живота на космическата станция?
Не е евтино. Както вече беше казано, станцията в момента струва на НАСА около 3 млрд. долара годишно. И това е само приносът на НАСА. Ако другите държави не съгласят на удължаването на живота на станцията е възможно САЩ да трябва да поемат по-голяма част от сметката.
Това ще е тежка хапка за НАСА, чийто бюджет за 2014 г. е от порядъка а 17 млрд. долара. Космическата станция може „да придърпа” средства от другите мисии на агенцията. Експерти предупреждават, че ако не получи значително увеличение на бюджета си, НАСА няма да има възможността едновременно да управлява станцията и да извършва мисии в дълбокия космос.
Има разбира се и технически предизвикателства по поддръжката на МКС. До 2011 г. совалките на НАСА можеха да транспортират обратно на Земята повредени компоненти от станцията, но със закриването на програмата не е ясно дали следващото поколение частни космически кораби ще са подготвени за ремонтни работи в космоса. В някои случаи ще се наложи наземното производство на конкретни компоненти, някои от които обаче са твърде големи за планираните алтернативи на совалките.
2024 ли е последната възможна дата?
По време на пресконференция във Вашингтон в сряда Герстенмайер спомена, че станцията може да остане в орбита „най-рано до” 2024 г. Актуално НАСА и компаниите-подизпълнители работят върху сертифицирането, че компонентите на станцията могат да издържат до 2028 г.
