Ружа Лазарова

„Това лято е много интензивно на новини в България. Разместват се някакви пластове от една година тук, но не мога да преценя дали тези размествания ще доведат до изтръгване от две зависимости – тази мафия, която държи държавата и тази свързаност, нездравословна, с Русия.“

Това мнение изрази в интервю за БНР писателката Ружа Лазарова, автор на „Кръстосани сърца“ и „Мавзолей“.

Лазарова гледа на случващото се тук с надежда, примесена с отчаяние.

„Да видим дали тези размествания ще доведат до нещо по-добро. От друга страна всичко, което се случва около Паметника на съветската армия, абсолютно ме депресира. Това е абсолютно забаламосване на хората. През това време стават важни неща. Всички само с този паметник се занимават. Защо всичко става толкова сложно? Явно политиците нямат кураж, сложна е обстановката.“

Обръщайки внимание върху „еволюцията“,  по думите ѝ, на президента Румен Радев през последната година, писателката заяви:

„Той се оказва проводник на Кремъл и на неговите идеи, политика. Виждам, че в момента сме разкъсани. Силите, демократичните, се разцепват, защото хем трябва да се борим срещу мафията, хем срещу руското влияние. Тези два фронта трябва да се държат и е много сложно.“

За завръщането на депутатите в сградата на бившия Партиен дом в София за новата парламентарна сесия Лазарова коментира:

„Аз съм потресена. Мислех си в Париж къде се намира народното събрание. Парламентът винаги е в символни сгради, носител на история. И сега къде отиваме? В историята на комунизма. В едно архитектурно ужасяващо сътворение.“

Участието на „Вагнер“ в Африка, в превратите, не се изследва достатъчно. Започна да се говори за „Вагнер“ в Африка по време на преврата в Мали преди 3 години, когато се развяха руски знамена. Не съм чела на френски сериозна статия за ролята на „Вагнер“ във всички тези промени, които пряко засягат Франция“, посочи още Ружа Лазарова.

Франция е сред западните страни, които „най-много страдат от руската подмолна пропаганда“, смята тя. По думите ѝ „най-страшни са изявите на крайната левица“ на Жан-Люк Меланшон, която защитава проруски позиции и наесен ще постави въпроса за помощта за Украйна.